Call Now

Monthly Archives: юли 2021

  1. Home / 2021  / 
  2. юли
юли 30, 2021
Доизграждането на „Северен поток 2“ и няколко тъжни извода за Европа

Абсурдната политика на Брюксел да се инвестира в безумни зелени технологии и да не се подкрепя развитието на газовата инфраструктура трябва да спре

Светослав Бенчев

Изминалите дни донесоха интересна новина за света на енергетиката. След дългогодишно противопоставяне от страна на САЩ газопроводът „Северен поток 2“ в крайна сметка ще бъде реализиран. Канцлерът на ФРГ Ангела Меркел успя да се договори с американската администрация за премахване на пречките пред доизграждането му. Освен леко горчивия привкус, който остава, с оглед на факта, че за едни може (въпреки че, все пак, това не се случи без задължения за немската страна, а именно изливането на милиони във фонд за декарбонизация на икономиката на Украйна), а за други – не (Южен поток), събитието даде важни индикации за енергетиката в ЕС. Няколко извода могат да бъдат направени:

1. Политиката на ФРГ за излизане от ядрената енергетика води до замяна на източника на енергия. За съжаление на всички зелени организации, заместителят е фосилно гориво, природен газ, което очевидно ще играе важна роля още дълги години, тъй като реализацията на толкова скъпоструващ (политически и икономически) проект едва ли ще бъде оправдан в рамките на използването му за няколко години.

2. Ако една силна икономически държава не може да намери във възобновяемите източници на енергия достатъчно потенциал, за да захрани икономиката си, какво остава за по-малките такива? Най-вече като се има предвид цената, която ще трябва да бъде платена, както и сигурността на доставките през всички годишни сезони.

3. Въпреки въжделенията за край на изкопаемите горива „още утре“, те очевидно ще останат празни приказки за някои казуси, докато другаде, като например транспорта, ще се заплатят от обикновените европейци, защото може и е лесно.

4. Един голям трансатлантически съюзник очевидно проявява сериозни двойни стандарти по отношение на европейската енергетика. Въпреки съпротивата на Полша и балтийските републики, Северен поток стана реалност. Множеството заклинания, че САЩ няма да го допуснат, навяват спомени за думите на президента Джордж Буш в Тбилиси, че Грузия вече не е сама и че може да разчита на Америка във всяка ситуация. Всички си спомняме какво стана после в Грузия.

5. Европейската енергийна карта не се нарежда според това какъв интерес имат страните от ЕС, а каква е стратегическата идея на трети страни. Това не е устойчиво развитие и говори за изключителна слабост на държавите и съюза, които рано или късно ще заплатим всички. Комбинацията между налагани политики и самоубийствените такива, свързани със зелено развитие, създава стратегическа несигурност и възможност за влияние върху важни страни за ЕС.

6. Въпреки всякакви либерализационни пакети, общи пазари и други добре звучащи формули за газовия пазар, в крайна сметка всеки е сам за себе си. Ако имаш възможност или си голяма държава, се откупуваш или някои правила минават в страни от теб, а, ако си по-малък, опитваш да си купиш четири самолета, ама какво по-първо да откупиш с тях? Това допринася за недоверието между Изтока и Запада в ЕС и внася допълнителна разделителна линия на континента. По повод „Северен поток 2“ Европейската комисия единствено „измънка“ няколко фрази относно как това отговаря на изискванията на либерализационните пакети и с това се приключи. Не посмя да каже нито дума повече. Със сигурност в Източна Европа всички останаха доволни: тези, които бяха против газопровода и тези, чиито проекти бяха гласно саботирани от същата тази комисия. 

7. За пореден път заявките за сигурността на доставките на енергия в ЕС и по-скоро в Германия се отнасят на практика до това не дали Руската федерация би използвала природния газ за натиск върху ЕС, а до това да избегнем проблеми, ако Украйна отново влезе в конфликт с източния си съсед. Очевидно, това е и реалният прочит на политическите западни елити,  за което допълнително говори и фактът, че германски, а отскоро и бивши френски министър-председатели сядат в столовете на различни административни органи на руски газови компании.

            Всички тези изводи оформят сериозната необходимост от реална енергийна политика в ЕС, която да защитава интересите на всички държави-членки. Тя може да се постигне с инвестиции, които да осигурят навсякъде в съюза възможност за доставки на необходимите количества от повече и различни източници. Това означава, както изграждане на необходимата инфраструктура (особено в Централна и Източна Европа), така и развитие на проучването и добива в Средиземноморския и Черноморския басейн. Развитието на новите технологии в САЩ, включително и за шистов добив са несправедливо пренебрегвани от ЕС. А те бяха и са в основата на енергийната независимост на САЩ, даваща им възможност за по-освободена международна политика. Продължаващата абсурдна политика на Брюксел да се инвестира в безумни зелени технологии и да не се подкрепя развитието на газовата инфраструктура трябва да спре незабавно.  Още повече, че природният газ е с изключително ниски емисии на сакралния СО2. Отвъд краткосрочните въжделения на брюкселските чиновници да се харесат на зелените в Европа, които са малобройни, но гласовити, природният газ под различните му форми би трябвало да бъде гориво на бъдещето, поне за следващите 50 години, което да осигури преход към други технологии, както в индустрията, така и в транспорта.

            Комбинацията от тези действия ще даде и свободата на ЕС да провежда своите политики, без да зависи от  съюзниците отвъд Атлантика или от други свои източни съседи. За съжаление, подобен сценарий е малко вероятен като имаме предвид неразумните действия на чиновниците в Брюксел. Твърде вероятно е те и занапред да останат верни на убийствената визия за зелена енергия, която със сигурност ще доведе до кризи, подобни на тази в Тексас през студените зимни дни. Докато може би жълтите жилетки, този път от цяла Европа, не се появят в белгийската столица, за да питат кой ще плати сметката.

More Details
юли 20, 2021
Ролята на държавата при популяризацията на енергийната ефективност трябва да е като при ваксините

Изпълнителният директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие Ивайло Алексиев:

„Ролята на държавата при популяризацията на енергийната ефективност трябва да е като при ваксините.“

Цвета Динкова

– Г-н Алексиев, да започнем оттам, че за търговците на горива вече има задължения по енергийната ефективност.

– Така е.

– Как виждате потенциала на бранша да се справи и каква е спецификата му спрямо останалите, които имат такива задължения?

– По принцип потенциал има. Зависи от коя страна погледнем на въпроса. Горивният бранш е нов в схемата за задължения. Опитът с предишните задължени лица от другите сектори показа – в крайна сметка, предният вариант на директивата излезе през 2012 година. Трябваше да я въведем през 2014 г., ние сме стартирали разговори с тях след излизане на директивата. Първото им задължение се появи през 2017 г. Имаха 5 години за подготовка. Аз лично не очаквам да има летящ старт при търговците с горива, ориентацията и преструктурирането на бизнеса изисква време, наясно сме с това. При предишните в края на периода се появиха добри практики и опит в различните сектори за постигане на поставените цели. Най-важното – в предната схема основната тежест беше върху търговците с енергия, докато в настоящия вариант само 16% от тежестта е разпределена върху търговците, а останалите 84% са, ако кажа върху държавата, не е точно, а върху всички нас. Държавните ангажименти са на всички, които работят и живеят тук.

– Има доста компании с чужди собственици и в тази връзка може ли да се приложи чужд опит, при който има отчетени добри резултати, или трябва да се съблюдават местните специфики?

– Разбира се, че може да се ползва чужд опит и ние призоваваме да се ползва, само че адаптиран към нашите специфики. Мога да говоря много и за потенциала и за нашите проблеми, защото компании като ЧЕЗ, ЕВН са много добре представени в Европа. ЧЕЗ има една от най-големите ЕСКО компании в Европа, докато в България нещата въобще не стоят така. ЕВН е много сериозна ютилити компания, докато нашите фирми са специализирани в определен тесен сегмент и гледат да не се занимават с други работи. Така че има и добър опит, който може да се пренесе, но има и специфики, които трябва да се отчитат. Не всичко, пренесено едно към едно, може да сработи тук, както сме виждали много пъти през годините назад.

– Кой е типично българският проблем, който би могъл да изникне и при търговците с горива?

– Проблемът е генерален. Големи части от енергийната търговия са регулирани, при което, ще прозвучи грубо, но цената на енергията в България е ниска и не създава натиск нито върху компаниите, нито върху домакинствата да оценят икономическите ползи от енергийната ефективност. Това донякъде обезсмисля тези проекти, които са построени на пазарен принцип. Те не могат да се реализират без подкрепа. 

– Тоест трябва да има държавна подкрепа.

– Така е. Докато пазарът на горивата все пак е сравнително свободен от гледна точка на ценообразуване, въпреки че е силно конкурентен. Там по-лесно разходите на търговеца с горива по осъществяване на целите могат да бъдат пренесени в цената на горивото, което продава. 

– Ще поговорим и за цените. Но по принцип трябва ли търговците на горива да бъдат част от схемата за енергийна ефективност и как най-ефективно могат да помогнат за изпълнението на целите?

– Ако погледнем потреблението на енергия в Европа и в България, от 2009 година сектор „Транспорт“ е най-големият консуматор и един от най-мръсните потребители. Търговците, които доставят енергия за този сектор, са търговците на горива. На второ място, в предходния период целия обем горива можеше да бъде изключен от обема на националната цел. В настоящия период това не е възможно. Потреблението на горива влиза, а ако търговците на горива останат без ангажименти, това ще бъде дискриминация спрямо всички останали, които търгуват с енергия. Така че, от тази гледна точка, нямаше никаква възможност да не бъдат привлечени. 

– Как оценявате поставените от ЕС цели като се има предвид икономическата и социалната ситуация в страната?

– Целите от една страна са амбициозни, от друга – ние в годините назад сме имали много добри успехи в областта на енергийната ефективност. Това че изоставаме спрямо някакви поставени цели генерално, си е наш проблем. Все едно да питаме защо сме най-енергоинтензивни. Защото изоставаме технологично. 

Целите, които поставя Европа, имам предвид старите – до 2020 г., извън схемата за задълженията, са в абсолютни стойности на потребление на енергия на ниво Европейски съюз. Старата цел за крайно потребление в Европа е 1086 мегатона. Новата цел, до 2030 г., е максимум 956 мегатона крайно потребление. Това означава, че потреблението на Европа трябва да се намали с 12%. Ако говорим глобално за търговията с енергия, това означава, че тя трябва да се свие с точно толкова. Алтернативата е енергийната ефективност и възобновяемите източници. Ще ви дам прост пример – преди години в един апартамент влизаха доста на брой кабели – за интернет, кабелна телевизия, телефон, отделно, за да преведеш пари, трябваше да отидеш до банката. Сега този пакет услуги се предоставя от един оператор и кабелите вече ги няма. Нещата вървят напред и бизнесът трябва да гледа в тази посока. Друг е въпросът, че някои имат доста къс хоризонт и нямат визия за развитие. В контекста на това, което ви казах, в България целта ни към 2020 г. е била 8,6 мегатона, а към 2030 г. е 10,2 мегатона. Това означава, че потреблението в България ще продължи да нараства. Причините са различни. От една страна, не сме достатъчно модернизирани и ефективни, от друга страна това е, защото ние по начало изоставаме в качеството на живот – имам предвид насищане с уреди и техника, площ на отопляемите пространства и т.нт. Тенденцията е качеството на живот да се подобрява, но подобрявайки се, ще консумираме повече енергия. За сравнение – средно едно домакинство в България потребява около 8500 квч енергия на година, докато в Австрия едно домакинство потребява 20 000 квч. Има и друго глобално сравнение. Най-високо е енергийното потребление в най-развитите държави, САЩ водят класацията. 

– Звучи логично. Като стана въпрос за цените на горивата и това, че енергийните спестявания биха ги оскъпили, според вас, каква трябва да е ролята на държавата при представянето на тези политики пред обществото? 

– Същата като при ваксините за COVID-19. Това е накратко.

– По-трудно е, защото в случая въпросът не е на живот и смърт, а и виждаме, че и при популяризирането на ваксините има проблем.

– Както и при всичко друго, и в случая има не само задължения, а и ползи и смисъл. Не напразно Европа издигна слогана  „Енергийна ефективност на първо място“. Какъв е смисълът на енергийната ефективност? Не е да не потребяваме. Смисълът е глобално погледнато следния: За да се развиваме и получаваме все повече комфорт и по-добро качество на живот, трябва да расте БВП. По-старата икономическа теория (надявам се по-новата да вземе под внимание енергийната ефективност) казва, че за да увеличим с 2% БВП, трябва да се увеличи потреблението на енергия с няколко процента. Идеята на енергийната ефективност е, че тази зависимост трябва да се прекъсне и да сме в състояние да увеличаваме БВП, без да увеличаваме енергийното потребление и дори да можем да го намаляваме. Да ставаме все по-ефективни. 

More Details
юли 19, 2021
ЕК се старае да намали икономическия растеж на Европа

Редакционен коментар

В крайна сметка Европейската комисия предложи своите необмислени мерки за намаляване на емисиите. Както писахме преди известно време въвеждането на нови стандарти за емисиите бе само част от очакваните промени. Идеите на ЕК се оказаха обаче още по-всеобхватни и икономически неоправдани.

Нека накратко споменем само някои от тях. 

            След точно 14 години, няма да бъдат регистрирани коли, които не са електрически. Това е абсолютно нелогично, особено с оглед на факта, че в момента се доработват двигатели с вътрешно горене, които да оставят  цените на новите автомобили на ниски нива (в сравнение с електромобилите), използващи метан и водород, както и само водород. Отделно дизеловите и бензиновите хибриди доказаха през последните години, че са предпочитани от потребителите, тъй като поне едно нещо е сигурно – няма да им свърши заряда по средата на магистралата, когато се включи климатика.

Изграждането на мрежа за зареждане на електромобили може да изглежда постижимо на екселската таблица на някой еврочиновник, но всъщност е напълно неизпълнимо в тези срокове. Отделно няма и съществуващи мощности, които да поемат това допълнително натоварване. 

Цените на електромобилите въобще няма да ги коментираме, защото никой в ЕК не се интересува от тях. В крайна сметка предвижването ще е за хората с възможности, останалите пеша…

            Както писахме в корабоплаването и въздухоплаването няма алтернатива. Това бе казано и с половин уста от европейските плановици. Бяха предложени много неясни формулировки за светло бъдеще- алтернативни възможности, свързани с водород, електрификация на пристанищата (!!!) и други подобни чудеса на техниката. Но все пак едно стана ясно – горивата щем не щем, ще са от нефт още дълго време. Затова прибягнаха до скритото оръжие на всеки административен апарат, а именно идеята за налагане на такса чрез включването им в търговията с емисии. Данък, който ще захранва, разбира се, същата тази администрация, която го налага. Данък, който ще бъде платен, разбира се, от европейците, когато пътуват с нормални или ниско тарифни авиокомпании. Данък, който ще се отрази и на стоките, които пристигат от целия свят с кораби. 

            Очевидно, технологичните познания на експертите на ЕК не са много задълбочени. Да обясним. Самолетното и корабното гориво се произвеждат от нефт. Той се дестилира и се разпада на определни продукти- бензин, дизел, мазут, продукти подходящи за самолетно и корабно гориво. Не можеш да произведеш само едно от тях, произвеждаш всичко. И така питаме се ние, тъй като продължаваме да произвеждаме горива за тези два вида транспорт какво правим с останалите фракции – изсипваме ги в океана или ги съхраняваме под/над земята? По-скоро отговорът е по-прост: Продаваме ги на безценица на нашите икономически конкуренти – САЩ, Китай, Русия и др., за да ги подпомогнем,  да опазим специфичния европейския климат от СО2 емисии, както и да намалим доброволно икономическия растеж на ЕС! 

            Тъй като обаче един налог не е достатъчен, ЕК се замисли и върху още един – този път директно срещу домакинствата. Използвате ли за отопление изкопаемо гориво ще плащате по-скъпо. Това практически означава всеки български град, който има централно отопление да се готви за поскъпване. Честно казано не бихме искали да сме на мястото на шефа на Комисията по енергийно и водно регулиране в следващите години. Или на министъра на енергетиката, който ще има абсолютно непосилната задача да реши пъзела с какво де факто да се отопляват българите, за да могат да си го платят.

            Силно се надяваме, че България, а и други страни в ЕС ще окажат натиск и съпротива, голяма част от предложенията на ЕК да не видят бял свят. Вече се появиха първи скромни реакции на държавната администрация, че ще се настоява за принципа на техническата неутралност, т.е. че няма да се залага само на електромобилите или друга специфична технология, както и че прехода не може да е на висока социална цена. Сега е моментът нашата страна да намери партньори, които да укротят този натиск над икономиката и енергетиката на целия ЕС. Надяваме се, но да видим. 

            А междувременно се чудим какъв ли подигравателен смях са чува по коридорите на властта в Пекин, Москва, а и във Вашингтон. И как един водещ континент допреди години се самоубива…

More Details
юли 8, 2021
Три фактора ще държат цената на горивата високи дългосрочно

Печелят държавите-производителки, ЕС се простреля в крака

Светослав Бенчев

Цените на суровия петрол тръгнаха нагоре през последните седмици. И, докато временни фактори оказват краткосрочно влияние на котировките, дългосрочните перспективи за високи цени продължават да оформят перфектната буря… за потребителите.

            Всички усещаме повишаването на ценовите трендове през последните седмици. Цените на горивата растат, като към момента те са задвижвани от обичайните икономически и политически данни и събития.  И, докато те минават и заминават в исторически план, оформящите се дългосрочни перспективи за стойностите на петрола оставят привкус на изключително солен обяд. Бъдещето не се очертава розово за потребителите, които ще трябва да свикнат с трайно по-високите цени на черното злато. Печеливши отново ще са страните производителки, които съумяха да преминат през тежките изпитания на ценовите войни и намалената икономическа активност през изминалата година.

            Три фактора обуславят заформящото се трайно поскъпване – на първо място това бяха ниските цени на суровината през последните години, следвани от безумните зелени политики на ЕС, а отскоро и на САЩ, след промяната на администрацията и накрая, разбира се, пандемията от коронавирус.

            Ценовите войни

            Ще запомним изминалите няколко години със старанието на Саудитска Арабия да ликвидира американската шистова индустрия.  В тази битка впоследствие се включи и Руската федерация. Въпреки първоначалните си успехи, които всяха смут на пазара, крайният резултат беше пирова победа. Поддържането на изкуствено ниски цени от ОПЕК чрез механизмите на квотите не доведе до желаното прекратяване на дейността на американските компании, дори напротив – направи ги по-гъвкави и по-жизнеспособни. Разбира се, тук не може да не се спомене и свободата, която им бе дадена от администрацията на президента Тръмп. В течение на времето и с развитието на технологиите, цените на добивите им намаляха, сондите можеха бързо да реагират на пазара, да се включват и добиват в кратки срокове, което им осигури отличен пазарен дял и направи САЩ най-големия производител на петрол в света. Ниските цени, поддържани от традиционните страни производителки, обаче имаха един огромен негативен ефект, който сега със сигурност ще започне да се отразява на пазара, а именно – липсата на инвестиции в развитието и проучването на нови находища. Очевидно никой не очакваше ценовата война да продължи дълго време, както се случи или просто този фактор бе подценен от играчите на пазара. Още тогава множество анализатори, сред които и аз самия, предупреждаваха, че в средносрочен план това ще има негативни последици, а именно – прекалено високи цени на петрола, които световната икономика трудно ще понесе. Намаляването на капиталовите разходи на петролните компании през последните години варира около 30% всяка година, като достига 35% през 2020 г. Подобна бе и ситуацията през годините около 2004 г., което подготви достигането на рекордни нива на петрола през 2008 г.  Положението допълнително се драматизира и от факта, че след приключването на пандемията в Китай, доставките за тази страна надминаха предкризисните нива и продължават стремглаво нагоре. Според международната енергийна агенция търсенето на петрол ще продължава да расте, особено в страните от азиатския континент, тъй като икономическото им развитие все още има огромен потенциал.  

            Поради новите левичарски политики на администрацията на президента Байдън едва ли ще може да се разчита и на американските шистови сонди. Острият завой към зелени политики и отвъд океана най-вероятно ще ограничи възможностите им чрез въвеждане на административни ограничения и затрудняване на дейността им. Нещо, което разбираемо инвеститорите не обичат. А шистовите добиви разчитат на тях.

            Зелените абсурди

            Мазохистичното удоволствие, което Европейската комисия изпитва при обявяването на поредната доза „зелени политики“ би било прекрасен елемент от романите на Маркиз дьо Сад, ако, за съжаление, не беше част от реалността. В последните години се води битка за унищожаване на европейската енергетика, а с това и на европейската конкурентоспособност с главно действащо лице именно брюкселската административна клика. Основно оръжие за пречупването на петролната индустрия е т.нар. въглеродна неутралност, която трябва да се достигне, както във времената на плановата икономика, след няколко петилетки. През изминалите години голяма част от енергийните компании в Европа поеха пътя на развойната дейност и инвестираха колосални суми за създаване на т.нар. „нискоемисионни течни горива“, които да покриват безумните почти нулеви стандарти за СО2 емисии, но да запазят възможността на обикновените хора да запазят автомобилите си с двигатели с вътрешно горене. По този начин те няма да има необходимост да инвестират в електромобили, чиято цена приближава почти стойността на гарсониера в София и на огромен имот в провинцията. Разбира се, всички тези инвестиционни разходи бяха за сметка на намаляване на добивна и проучвателна дейност, свързана с конвенционалните горива, което допълнително ще създаде липси на количества на пазара. В допълнение, всички тези разходи практически ще се окажат абсолютно безсмислени, тъй като според изтекла информация от Брюксел, нискоемисионните течни горива няма да бъдат включени като зелено гориво, или дори като преходно към въглеродна неутралност, тъй като ЕК, очевидно изпълнявайки лобистки интереси, залага на електромобилите и електричеството като начин за бъдещо придвижване. Това стана ясно и в последните дни, когато се разбра, че в Брюксел искат  практически да се спре производството на двигатели с вътрешно горене до 2025 г. чрез въвеждането на нови стандарти за СО2 емисии, т.нар. Евро 7. 

            Не на последно място следва да се спомене и ролята на неправителствените организации, които атакуват европейските енергийни компании пред съдилищата, окрилени от същите тези за въглеродна неутралност. Тук ще спомена единствено решението на холандски съд, че една петролна компания трябва да намали емисиите си СО2 с 45% до 2030 г., сравнено с нивата от 201 9г. Или да плати обезщетение за неизпълнението на това задължение. Тъй като това е практически невъзможно, ако решението бъде потвърдено от по-горна инстанция, това ще означава или ликвидация на една от най-големите европейски компании, или преместването й в юрисдикция, която няма за цел да унищожава огромни фирми, плащащи данъци, измервани в стотици милиони и осигуряващи работа за десетки хиляди служители. И още една безумна сума, която ще се заплати за сметка на капиталовите разходи на дружеството. Най-неприятното е, че този самоубийствен пример на холандските НПО-та най-вероятно ще стане заразен.

            Всичко това, разбира се, е за сметка на европейските дружества, тъй като техните руски или китайски конкуренти едва ли някога ще се сблъскат с толкова изкуствено създадени проблеми, административни норми и съдебни дела. Не случайно преди няколко месеца, с усмивка на уста, един високопоставен служител на руска енергийна компания, спомена че е твърд привърженик на зелените политики за намаляване на емисиите, които се прилагат в ЕС. 

Коронакризата

Годината на коронакризата е тази с най-голямото намаление на разходи, свързани с добивите и проучването на нови залежи – над 34%. Естествено, това беше обусловено от много ниските цени на суровината и намаленото търсене, дължащо се на ограниченията в придвижването на хората. 

            И докато в Азия икономиките се възстановяват с бързи стъпки, в Европа все още се говори за възможни нови ограничения, а придвижването между страните-членки на ЕС е изключително затруднено и без изгледи да се възстанови в скоро време. Отказът от ваксинация е проблем в повечето европейски страни, което неминуемо ще се отрази в нови вълни през следващите месеци. А оттам – и свиването на икономиките ще продължи. Плановете за възстановяване от кризата, които се предлагат на ЕК от държавите се гледат под лупа, с фанатичен ентусиазъм, да не би да включват изграждане на мощности за фосилни горива или някакъв скрит стимул за енергийните компании, което допълнително ще ограничи възможностите на европейската икономика. 

            В тази ситуация единствено печеливши ще са страните производителки. Те ще предложат суровина на високи цени през следващите месеци, която безпроблемно ще търгуват с възстановяващите се азиатски икономики. А тъй като зелената мечта на ЕС е неясна и далечна, съюзът ще разчита на конвенционалните горива за транспорт на стоки и придвижване на хора. Високите цени на горивата ще затруднят възстановяването на икономиката, ще предизвикат инфлация и ще доведат до повишаване на цените на стоките и намаляване на покупателната способност на европейците. Вероятно отново ще си припомним цени от около и над 100 долара за барел, освен ако не се случи нещо извънредно в световен мащаб. 

            Жалкото в цялата ситуация е, че много от описаните процеси можеха да бъдат управлявани значително по-добре от европейския политически елит. Очевидно обаче сред важните за европейското статукво въпроси е кой да седне на единствения стол, което в последствие причинява безсъние, както и дали цветовете на дъгата ще изгреят над Будапеща. А че цената за това няма да платят Урсула и Шарл, струва ми се, е ясно…

More Details