Call Now

Category Archives: ИНТЕРВЮТА И ВИДЕО КОМЕНТАРИ

  1. Home / 
  2. Archive by category "ИНТЕРВЮТА И ВИДЕО КОМЕНТАРИ"
сеп. 15, 2021
ВДИГАНЕТО НА АКЦИЗА ЗАРАДИ ЗЕЛЕНИ ПОЛИТИКИ ЩЕ УВЕЛИЧИ СИВАТА ТЪРГОВИЯ С ГОРИВА

Незаконният пазар разчита на кръг от доверени клиенти, които не са обикновени хора 

Цвета Динкова

  • Г-н Безлов, вие проведохте първото мащабно проучване за размера на сивия сектор на пазара на горива през 2019 година. Изводът беше, че през него се въртят 1 милиард лева, а щетата за бюджета е малко над 500 милиона лева. Имате ли впечатления как се променя картината оттогава насам? Проблемът задълбочава ли се вследствие на политическо безвремие или на обективни фактори?
  • Различни процеси протекоха през 2020 г. и от началото на 2021 г. За съжаление, нямаме данни за нито една от двете години. Въпреки това, според мен, две неща правят впечатление, като се опирам на различни източници на информация – от различните индустрии и от данните на Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“.  През 2020 г. заради пандемията имаше рекорден спад в продажбите на горива и респективно спад в събраните акцизи и ДДС. Проблемът е, че не можем да оценим със сравнителна точност до каква степен има разширяване на сивия сектор спрямо 2019 г. Видимо големите вериги имат спадове. Въпросът е дали част от тези спадове не се дължи на отново активизиралите се, особено по места, продажби на нерегистрирано гориво. Има симптоми, че има такъв ръст.
  • Какви са симптомите?
  • Като се сравняват данните за трафика, които имаме от Агенция „Пътна инфраструктура“ с продажбите на гориво, се вижда, че трафикът не спада толкова значимо, колкото оборотите на бензиностанциите. Това, като че ли, много по-ярко се вижда през втората половина на 2021 г. Изглежда, това е направило впечатление на приходните администрации и те се опитват да активират контрола. По време на пандемията и политическите протести имаше значително преструктуриране на ресурсите, особено на МВР.
  • Това исках да ви попитам – как повлия ковид пандемията на контрола?
  • Всъщност МВР беше и продължава да бъде свръхангажирано  с мерките. Общо взето, дори и пътник в градския транспорт не може да свалите без МВР, разнасяха уведомителни протоколи на РЗИ, дори ваксини май разнасяха. Видимо е, че има промяна в ситуацията. Другото, което прави впечатление през 2021 г., е засиленият поток на мигранти, който допълнително пренасочва вниманието  на МВР. При данъчните администрации има такъв проблем – дистанционната работа очевидно повлия негативно на ефективността на контрола. Разбира се, политическите сътресения допълнително създават нестабилност, едно поведение от типа „Този ще го сменят, ония ще го сменят, чакай да видим какво ще стане“. 
  • Което води до липса на активност, защото всеки си пази мястото?
  • Да, служителите предпочитат да не правят излишни движения, за да няма „инциденти“. Да видим как ще повлияят акциите от последните дни.
  • Напоследък НАП показва засилена активност.
  • Не само НАП, и митниците са доста активни.
  • НАП дори се похвали с тотален контрол върху движението на всеки литър гориво. Това как го оценявате? Има ли вече реален ефект или засега е просто заявка?
  •  Те казват също, че имаме и ръст на приходите, но трябва да видим какво ще се случи с акциза – с колко реално ще нараснат приходите от акцизи. Митниците твърдят, че има такъв ръст през последния месец.
  • С какво го обясняват?
  • С увеличените усилия по контрола. Трябва да се сравняват данните и за другите сектори за юли и август. Видимо е, че има по-голяма икономическа активност, със сигурност и потокът на турски граждани, които се прибираха от Европа има значение.
  • Да, но той е традиционен през лятото.
  • Да, но го нямаше през 2020 година и даже имаме впечатление, съдейки по опашките, които възникнаха на граничните пунктове, че е по-голям, отколкото през 2019 г., защото хората не са се връщали през миналата година и се опитват да компенсират. Това обаче са просто наблюдения, а трябва да се видят и окончателните данни.
  • Какви са по-адекватните мерки от страна на държавата, които биха дали дългосрочен ефект и не зависят от сезонни фактори?
  • Основен фактор е източниците на незаконно гориво. Очевидно има значими източници. През август ми направи впечатление въз основа на лични контакти, че имаше доставки на гориво за 1,50 – 1,60 -1,70 лв. за литър. Това ставаше с ясното съзнание на хората, които търсеха такова гориво, че то е без акциз и ДДС.  Имам информация, че можеше да се намери гориво извън големите бензиностанции, тоест във „ведомствените“ и фирмите доста активно търсеха такива източници. Причината, разбира се, е скокът в цената на горивата. 
  • Има ли модерни схеми в предлагането на сиво гориво, които се родиха в последната година – година и половина?
  • По-скоро имаме възобновяване на стари схеми. Пример – проблемът с възможността да се манипулира софтуера на бензиностанциите.  През 2019 г. правеше впечатление, че тази практика се е ограничила. 
  • Сега защо се възражда? 
  • Защото мотивацията рязко нараства – на първо място заради цените, на второ заради политическата нестабилност, която се отразява надолу по веригата на приходните администрации и на институциите, свързани с вътрешна сигурност. 
  • Какъв е реалистичният допълнителен приход за хазната, който може да се извади, при комбинация от мерки и политическа стабилност?
  • Може само да се спекулира в случая. Опитът, който имаме, от един друг сектор – на тютюневите изделия, показва, че там корелацията между намаляването на криминалния пазар (там е напълно криминален) и нарастването на приходите, е силно изразена.
  • Какво горе-долу е съотношението?
  • Движеха се съвсем пропорционално.  Корелацията не беше точно единица, но да кажем, нещо от типа 0,7.
  • Сходен ли ще е ефектът при пазара на горива?
  • Не, според мен, ще е по-нисък. Проблемът е, че при горивата има разни източници на гориво, което е напълно законно, но просто се дистрибутира през незаконни пазари. Такива примери има при горивата за селскостопанския сектор, там има акциз, който се връща. 
  • Вижда се, че цените растат по обективни причини.  Да очакваме ли да расте мотивацията за спестяване на данъци от горива?
  • Да, това вече го видяхме преди 15-20 дни. Не знам какво се е случило след акциите на държавните агенции. Можем да съдим само от доверени контакти – хора, които биха ни казали. Може да се съди и с косвени методи – най-лесното, което ще пробваме е да сравним трафика в страната и ръста в приходите от акциза.
  • Как би се отразило на сивия сектор вдигането на акцизната ставка, каквото е заложено в зелените регулации на Европа?
  • Ефектът ще е като при всяко вдигане на цените. При цигарите той беше много драстичен през 2009-2010 г. Там имаше резки скокове на акциза, за да се изравним с минималните нива на ЕС. Примерно, 2010 г., която съвпадна с финансовата криза, имахме над 40% незаконен пазар на цигари. Беше ясна мотивацията – ако имате производствена цена 50 стотинки, продавате на 5 лева, а разликата е ДДС и акциз, разбира се, че ще сте силно мотивирани да се влеете в сивия сектор.
  • При цигарите сивият сектор се сви силно. За колко време пазарът се намества на новите акцизни нива?
  • Наблюденията ни показаха, че това стана през втората година. Трябва да имаме предвид, че пазарът на незаконни цигари имаше много дълга история – от началото на прехода. Лошото е, че и при горивата имаме дълга традиция. Има добре развити доверителни отношения по места. Обикновено се продава на ограничен кръг сигурни клиенти. Това прави работата срещу сивия сектор много трудна, защото тези доверени клиенти по места не са обикновени хора.
  • Това са мафиотски практики.
  • Ние го наричаме клиентелизъм. Има го на много места по периферията на Европа, не само в България.
More Details
сеп. 6, 2021
Няма разлика в качеството на горивата тук и в другите страни от ЕС

ДИМКА ИВАНОВА, ГЛАВЕН ДИРЕКТОР „КОНТРОЛ НА КАЧЕСТВОТО НА ТЕЧНИТЕ ГОРИВА” В ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА МЕТРОЛОГИЯ И ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР:

НЯМА РАЗЛИКА В КАЧЕСТВОТО НА ГОРИВАТА ТУК И В ДРУГИТЕ СТРАНИ ОТ ЕС

ДАМТН е държавния орган, натоварен с контрола на качеството на течните горива в страната сред множеството други задачи на агенцията. Кажете с няколко думи кой реално контролира пазара на течни горива в страната.

  • Аз мога да кажа само кой контролира пазара относно качеството на течните горива в страната. Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) чрез длъжностните лица на Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива” осъществява контрол върху спазване на изискванията за качество на течните горива, биогоривата и техните смеси с течни горива от нефтен произход при тяхното пускане на пазара, разпространение, транспортиране и използване. Контролът  се състои от извършване на   проверки на обекти, разпространяващи течни горива на територията на цялата страна, последващо изпитване в нашите акредитирани лаборатории и експертиза в съответствие със Закона за чистотата на атмосферния въздух, Закона за енергията от възобновяеми източници и  Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол.

Кои са предизвикателствата и проблемите пред работата на агенцията в сферата на контрола на горивата?

  • На основание правомощията, регламентирани от нормативната уредба, както и въз основа на опита в дейността през предходните години, ефективността от контролната дейност през последните две години беше повишена значително чрез:

– увеличаване на броя проверени обекти с вземане на проби от течно гориво – на практика всички проверки на обекти, разпространяващи течни горива са с вземане на проби;

–  постоянно актуализиране на базата данни със съществуващи обекти;

– извършване на тематични проверки, свързани със сезонни характеристики на течните горива;

– въвеждане на  ротационни проверки чрез промяна на екипите от инспектори, отговорни за проверките на определен район;

– разширяване на обхвата на акредитация на Изпитвателната лаборатория за горива, смазочни материали и присадки, което увеличава нашите възможности за извършване на изпитвания по нови физико-химични характеристики.

Предприемат се мерки, с които  гарантираме надеждността и валидността на резултатите от изпитване в нашите лаборатории, например всеки месец на лабораториите се дават за анализ „слепи проби“,  граничните резултати, получени в подвижните лаборатории задължително се повтарят в стационарна лаборатория и се докладват резултати, получени в условия на повторяемост, повторно се изпитват  съответстващи в подвижните лаборатории проби в стационарна лаборатория и др.

През 2020 г. Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол беше изменена и допълнена след процедура по нотификация. Едно от съществените изменения на Наредбата е, че се въведе процедура по спор съгласно изискванията на БДС EN ISO 4259-2.  БДС EN ISO 4259-2 е задължителният стандарт за провеждане на спор съгласно основната Европейската директива 98/70/ЕО за качеството на бензиновите и дизеловите горива и стандартите БДС EN 590 „Автомобилни горива. Гориво за дизелови двигатели. Изисквания и методи за изпитване”  и БДС EN 228 „Автомобилни горива. Бензин, несъдържащ олово. Изисквания и методи за изпитване”. Създали сме организация, така че процедурата по спор да се провежда максимално бързо, включително изготвяне на експертизите на различните етапи от процедурата. Ние съзнаваме нашата огромна отговорност и се стремим да сътрудничим с всички заинтересовани страни, включително с  фирмите, които проверяваме.

Другото предизвикателство за нас беше, че през 2021 г. постепенно се въведе модул „Контрол на качеството на течните горива“, разработен  в рамките на проект по ОП „Иновации и конкурентоспособност“: „Изграждане на Web базирана информационна система, включваща създаване, поддържане и развитие на информационни бази данни, за нуждите на ДАМТН“. Чрез разработената система е осигурена възможност за случаен избор на обекти за проверки с цел намаляване субективния фактор при планиране, въвеждане на всички данни от извършената контролна дейност, на базата на които  се  генерират издавани от дирекцията документи като Протоколи за проверка и вземане на проби, Заявки за изпитване, Протоколи от изпитване, Експертни заключения, Констативни протоколи, Експертизи във връзка с процедура по спор, Актове за административни нарушения и Наказателни постановления. Системата поддържа различни регистри и дава възможност да се изготвят справки за осъществения контрол на качеството на течните горива. Въвеждането на Web базираната информационна система повишава ефективността на контрола на течните горива и осигурява пълна проследимост на данните.

Има съмнения сред хората, че горивата в страната не са качествени, въпреки данните, че сме с едни от най-ниския брой несъотвестващи със стандартите за качество проби в ЕС.

  • Аз трудно мога да коментирам тези съмнения, тъй като не се съмнявам в резултатите от изпитванията. Изброих ви някои от мерките и условия, които сме създали, за да гарантираме валидността на нашите резултати при осигуряване на пълна безпристрастност и независимост на дейността на акредитираната лаборатория. Заключенията за съответствие или несъответствие, които даваме се основават на резултатите, които се получават при изпитване на пробите от течни горива, след прилагане на критериите за прецизност, съгласно БДС EN ISO 4259-2 „Нефтопродукти и сродни продукти. Прецизност на методите за измерване и на резултатите. Част 2: Тълкуване и приложение на данните за прецизност относно методите за изпитване“.

.

Как всъщност се изследва горивото, за да се види дали е качествено?

  • От обектите, които проверяваме – бензиностанции, данъчни складове, бази, се взема проба, разпределена в 6 броя опаковки  – 4 бр.  контролна и 2 бр. арбитражна проба. Една от контролните проби се предоставя на проверявания обект. Три броя опаковки с контролна проба се изпитват в подвижните или стационарната лаборатория.

Пробите от течни горива се изпитват по комплекс от показатели, посочени в Приложенията от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол при спазване на изискванията по отношение на прилагани методи.

За получените резултати от изпитване се прави преценка дали отговарят на  допустимите норми и гранични стойности.

При установено несъответствие на някоя характеристика в подвижна лаборатория, течното гориво задължително се изпитва в стационарна лаборатория. Ако установеното несъответствие при разпространение на течно гориво се потвърди, се налагат принудителни административни мерки, горивото се изтегля от пазара и следва административнонаказателна процедура.

Проверяваното лице в 7 дневен срок може да започне процедура по спор съгласно наредбата.

Има ли наистина България проблем с качеството на горивата?

 

  • Според нашите данни и наблюдения течните горива, които се разпространяват на територията на цялата страна като цяло са качествени. Аз правя това заключение само на база на извършените проверки с вземане на проби и данните от изпитванията, които се провеждат в нашите лаборатории и последващите експертизи за съответствие на течните горива с изискванията за качество.

През първото шестмесечие на тази година са проверени  709 обекта – бензиностанции и са взети 983 проби от течни горива, съответно:

  • гориво за дизелови двигатели – 555 проби
  • автомобилни бензини – 389 проби
  • други горива ГИТТ                     – 39 проби

Установените несъответствия с изискванията за качество са 38 броя, което представлява 3,87 % от взетите и изпитани проби. Този процент се запазва в последните години, което означава, че качеството на течните горива се поддържа стабилно.

Общият брой на бензиностанциите в нашата база данни, която се актуализира непрекъснато по данни от НАП и други източници, е около 3500. Ние проверяваме годишно около 1100-1200 бензиностанции, което представлява около 30%. Това е  добра представителна извадка.

Кой са най-честите отклонения от стандартите и на какво се дължат?

  • Най-често срещаните отклонения от изискванията за качество при гориво за дизелови двигатели е за показател “пламна температура”, за автомобилен бензин – показател “дестилационни характеристики – край на кипене” като през последните години тази тенденция от се запазва. Тези отклонения биха могли да де се дължат на смесване на автомобилен бензин и гориво за дизелови двигатели при транспорта.

Периодично на интернет страница на ДАМТН се публикуват отчети във връзка с дейността на ДАМТН, откъдето бихте могли да се запознаете и с резултатите от контрола  на качеството на горивата.

Как се извършва контрола – по сигнали или на случаен принцип? Как при съмнения да сезираме агенцията за извършване на проверка?

  • Ние контролираме качеството на горивата в съответствие с изискванията на нормативната уредба, като извършваме проверки на обекти в цялата страна. Проверките се извършват планово, съвместно с други държавни институции и по сигнали на граждани и институции.

Създаден е „Междуведомствен координационен център за противодействие на контрабандата и контрол на движението на рискови стоки и товари“ към ГД БОП, който селектира  рискови обекти, като  ние взимаме участие в проверките.

При съмнение в качеството на течното гориво гражданите трябва да подадат сигнал към ДАМТН. Добре е това да се случи в най-кратки срокове след съмнения относно качеството на течното гориво, като ни се предостави и касов бон. Много често сигнала се подава след като автомобила  е излязъл от сервиз. Ние пак извършваме проверка, но в повечето случаи течното гориво, за което се твърди, че не съответства, вече е продадено.

Сигналите се проверяват с приоритет, т.е. веднага след получаване на сигнала се извършва проверка с вземане на проба, изпитва се и се издава експертиза. Подателят на сигнала се уведомява за резултатите с писмо, подписано от председателя на ДАМТН.

Може ли да има съществени разлики в горивата на пазара тук в България и в други страни-членки на ЕС?

 

  • Отговорът ми е категорично – не, няма разлика.

България, като държава-членка на ЕС, е привела прилаганите вътрешни законови и подзаконови разпоредби за изискванията за качеството на течните горива в съответствие с европейските норми. Те са въведени в Закона за чистотата на атмосферния въздух,  Закона за енергията от възобновяеми източници и  Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол.

Всяка година Министерство на околната среда и водите представя годишен доклад до Европейската комисия на база на предоставени от ДАМТН обобщени данни за качеството на течните горива в съответствие с изискванията на чл.8 от Директива 98/70/ЕО и чл. 7 от Директива 99/32/ЕО. Докладите с данни от всички страни-членки са налични  на Eionet Portal (https://www.eionet.europa.eu/).

Покрай въвеждането на еко стикерите за колите до нас достигнаха въпроси дали качеството на бензиновите и дизелови горива могат да окажат влияние върху извършваните измервания за изгорели газове в пунктовете за ГТП. Възможно ли е това?

  • Моето мнение е, че качеството на бензиновите и дизелови горива не оказва влияние върху извършваните измервания на отработени газове, тъй като както вече коментирах, автомобилният бензин и горивото за дизелови двигатели, които се предлагат на бензиностанциите в страната, като цяло са с добро качество.

Европейската комисия преди няколко години въведе биогоривата в транспорта като техният дял ще се увеличава. Изисква се и смесване на бензина и дизела с биодобавка второ поколение от догодина. Как се отразяват биокомпонентите на конвенционалните горива?

 

  • За биогоривата от второ и следващо поколение се използват още определенията „нови“, „напреднали”, „съвременни” или „модерни”.

Второ поколение са биогоривата, произведени по съвременни технологии от нехранителни суровини, например отпадъци от селскостопанската и горската промишленост, енергийни култури и водорасли. Крайният продукт може да бъде еквивалентен на горивата, произведени от първото поколение технологии (например целулозен етанол или биодизел), а може да бъде и различен тип съвременно биогориво, като BioDME (биодиметилов етер), BioSNG (биосинтетичен газ), биоводород или биокеросин. Като цяло, тези биогорива се считат за по-устойчиви, тъй като суровините и методите, използвани за получаването им предлагат по-голямо редуциране на емисиите от парникови газове и не се конкурират с хранителните култури. Критериите за устойчивост включват изисквания относно минималното намаление на емисиите на парникови газове, което трябва да бъде постигнато чрез биогоривата и течните горива от биомаса в сравнение с изкопаемите горива.

На практика от 2019 г. изискването на Закона за енергията от възобновяеми източници е горивото за дизелови двигатели  да бъде смесено с биодизел минимум 6% обемни като минимум 1% обемен да е от ново поколение.

Нашите наблюдения, потвърдени чрез много на брой измервания е, че влаганите биокомпоненти не се отразяват на качеството на течните горива.

Бизнесът преди няколко години предложи въвеждане на стандарт за пропан-бутан, използван за битови нужди и като моторно гориво. Това според Вас необходимо ли е?

  • В страната няма нормативната уредба за контрол на качеството на пропан-бутан, използван за битови нужди и като моторно гориво.

Във всички случаи наличието на единен стандарт ще внесе ред и ще унифицира изискванията. Добре е да се проучи и използва европейската практика.

И накрая как виждате бъдещето на сектора – наистина ли можем да се справим без конвенционални горива, както наскоро предложи ЕК?

 

  • Не мога да се ангажирам с прогноза, моята експертиза и наблюдения са върху качеството на течните горива, разпространявани на територията на страната. Предложението на ЕК, ако се приеме, ще е предизвикателство за целия ЕС, а в частност за България може би още по-голямо.
More Details
юли 20, 2021
Ролята на държавата при популяризацията на енергийната ефективност трябва да е като при ваксините

Изпълнителният директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие Ивайло Алексиев:

„Ролята на държавата при популяризацията на енергийната ефективност трябва да е като при ваксините.“

Цвета Динкова

– Г-н Алексиев, да започнем оттам, че за търговците на горива вече има задължения по енергийната ефективност.

– Така е.

– Как виждате потенциала на бранша да се справи и каква е спецификата му спрямо останалите, които имат такива задължения?

– По принцип потенциал има. Зависи от коя страна погледнем на въпроса. Горивният бранш е нов в схемата за задължения. Опитът с предишните задължени лица от другите сектори показа – в крайна сметка, предният вариант на директивата излезе през 2012 година. Трябваше да я въведем през 2014 г., ние сме стартирали разговори с тях след излизане на директивата. Първото им задължение се появи през 2017 г. Имаха 5 години за подготовка. Аз лично не очаквам да има летящ старт при търговците с горива, ориентацията и преструктурирането на бизнеса изисква време, наясно сме с това. При предишните в края на периода се появиха добри практики и опит в различните сектори за постигане на поставените цели. Най-важното – в предната схема основната тежест беше върху търговците с енергия, докато в настоящия вариант само 16% от тежестта е разпределена върху търговците, а останалите 84% са, ако кажа върху държавата, не е точно, а върху всички нас. Държавните ангажименти са на всички, които работят и живеят тук.

– Има доста компании с чужди собственици и в тази връзка може ли да се приложи чужд опит, при който има отчетени добри резултати, или трябва да се съблюдават местните специфики?

– Разбира се, че може да се ползва чужд опит и ние призоваваме да се ползва, само че адаптиран към нашите специфики. Мога да говоря много и за потенциала и за нашите проблеми, защото компании като ЧЕЗ, ЕВН са много добре представени в Европа. ЧЕЗ има една от най-големите ЕСКО компании в Европа, докато в България нещата въобще не стоят така. ЕВН е много сериозна ютилити компания, докато нашите фирми са специализирани в определен тесен сегмент и гледат да не се занимават с други работи. Така че има и добър опит, който може да се пренесе, но има и специфики, които трябва да се отчитат. Не всичко, пренесено едно към едно, може да сработи тук, както сме виждали много пъти през годините назад.

– Кой е типично българският проблем, който би могъл да изникне и при търговците с горива?

– Проблемът е генерален. Големи части от енергийната търговия са регулирани, при което, ще прозвучи грубо, но цената на енергията в България е ниска и не създава натиск нито върху компаниите, нито върху домакинствата да оценят икономическите ползи от енергийната ефективност. Това донякъде обезсмисля тези проекти, които са построени на пазарен принцип. Те не могат да се реализират без подкрепа. 

– Тоест трябва да има държавна подкрепа.

– Така е. Докато пазарът на горивата все пак е сравнително свободен от гледна точка на ценообразуване, въпреки че е силно конкурентен. Там по-лесно разходите на търговеца с горива по осъществяване на целите могат да бъдат пренесени в цената на горивото, което продава. 

– Ще поговорим и за цените. Но по принцип трябва ли търговците на горива да бъдат част от схемата за енергийна ефективност и как най-ефективно могат да помогнат за изпълнението на целите?

– Ако погледнем потреблението на енергия в Европа и в България, от 2009 година сектор „Транспорт“ е най-големият консуматор и един от най-мръсните потребители. Търговците, които доставят енергия за този сектор, са търговците на горива. На второ място, в предходния период целия обем горива можеше да бъде изключен от обема на националната цел. В настоящия период това не е възможно. Потреблението на горива влиза, а ако търговците на горива останат без ангажименти, това ще бъде дискриминация спрямо всички останали, които търгуват с енергия. Така че, от тази гледна точка, нямаше никаква възможност да не бъдат привлечени. 

– Как оценявате поставените от ЕС цели като се има предвид икономическата и социалната ситуация в страната?

– Целите от една страна са амбициозни, от друга – ние в годините назад сме имали много добри успехи в областта на енергийната ефективност. Това че изоставаме спрямо някакви поставени цели генерално, си е наш проблем. Все едно да питаме защо сме най-енергоинтензивни. Защото изоставаме технологично. 

Целите, които поставя Европа, имам предвид старите – до 2020 г., извън схемата за задълженията, са в абсолютни стойности на потребление на енергия на ниво Европейски съюз. Старата цел за крайно потребление в Европа е 1086 мегатона. Новата цел, до 2030 г., е максимум 956 мегатона крайно потребление. Това означава, че потреблението на Европа трябва да се намали с 12%. Ако говорим глобално за търговията с енергия, това означава, че тя трябва да се свие с точно толкова. Алтернативата е енергийната ефективност и възобновяемите източници. Ще ви дам прост пример – преди години в един апартамент влизаха доста на брой кабели – за интернет, кабелна телевизия, телефон, отделно, за да преведеш пари, трябваше да отидеш до банката. Сега този пакет услуги се предоставя от един оператор и кабелите вече ги няма. Нещата вървят напред и бизнесът трябва да гледа в тази посока. Друг е въпросът, че някои имат доста къс хоризонт и нямат визия за развитие. В контекста на това, което ви казах, в България целта ни към 2020 г. е била 8,6 мегатона, а към 2030 г. е 10,2 мегатона. Това означава, че потреблението в България ще продължи да нараства. Причините са различни. От една страна, не сме достатъчно модернизирани и ефективни, от друга страна това е, защото ние по начало изоставаме в качеството на живот – имам предвид насищане с уреди и техника, площ на отопляемите пространства и т.нт. Тенденцията е качеството на живот да се подобрява, но подобрявайки се, ще консумираме повече енергия. За сравнение – средно едно домакинство в България потребява около 8500 квч енергия на година, докато в Австрия едно домакинство потребява 20 000 квч. Има и друго глобално сравнение. Най-високо е енергийното потребление в най-развитите държави, САЩ водят класацията. 

– Звучи логично. Като стана въпрос за цените на горивата и това, че енергийните спестявания биха ги оскъпили, според вас, каква трябва да е ролята на държавата при представянето на тези политики пред обществото? 

– Същата като при ваксините за COVID-19. Това е накратко.

– По-трудно е, защото в случая въпросът не е на живот и смърт, а и виждаме, че и при популяризирането на ваксините има проблем.

– Както и при всичко друго, и в случая има не само задължения, а и ползи и смисъл. Не напразно Европа издигна слогана  „Енергийна ефективност на първо място“. Какъв е смисълът на енергийната ефективност? Не е да не потребяваме. Смисълът е глобално погледнато следния: За да се развиваме и получаваме все повече комфорт и по-добро качество на живот, трябва да расте БВП. По-старата икономическа теория (надявам се по-новата да вземе под внимание енергийната ефективност) казва, че за да увеличим с 2% БВП, трябва да се увеличи потреблението на енергия с няколко процента. Идеята на енергийната ефективност е, че тази зависимост трябва да се прекъсне и да сме в състояние да увеличаваме БВП, без да увеличаваме енергийното потребление и дори да можем да го намаляваме. Да ставаме все по-ефективни. 

More Details
юни 8, 2021
Председателят на Българската петролна и газова асоциация Живодар Терзиев: Вече се давим в зелената вълна от Европа

„Най-лесно е да бъдат откраднати данъци и да бъдат спестени изисквания, които държавата налага и оскъпяват нашия продукт като по този начин имаш пряко икономическо предимство“

Интервюто взе Цвета Динкова

-       Г-н Терзиев, спите ли по-спокойно, откакто ви преизбраха за председател на Българската петролна и газова асоциация?
-       Преизбирането ми за втори мандат някак си дойде за мен по-логично в сравнение със ситуацията преди две години и половина. Дали спя спокойно? Аз съм спал спокойно и по време на предходния мандат. Сега смятам, че с единодушното одобрение на членовете на асоциацията се чувствам наистина уверен, че ще довършим започнатото. А и имам достатъчно сигнали, че ще успеем през следващите две години. Даже, надявам се още през първата година на този мандат.
-       И все пак какво ви тревожи?
-       Политическата ситуация, която пряко пренася в политическия живот тревога и неизвестност, направи така, че през последната година се стигна до несигурност в сектора, до увеличаване на лошите практики, неплащане на данъци и всички други негативни явления, за които говорехме през изминалите две години. Това е нещото, което ме тревожи, ако продължи. Да, бяхме в предизборен период, сега пак сме в предизборен цикъл, но наистина бизнесът има нужда от тишина и спокойствие.  Има нужда от икономически растеж, така че ние да си платим данъците, а държавата да ги изразходва за болните, за социални дейности. Надявам се обаче на първо място да бъдат изразходвани за образование, защото това е темата, която ще разискваме през следващите 20 години предвид прехода и реорганизацията на световната икономика.
-       В тази връзка какво очаквате от политическата власт – да ви остави на мира или да бъде по-активна?
-       Трябва да разделя въпроса на две части.  На едната част ще отговоря като председател на асоциацията. Аз смятам, че трябва да има спокойствие и политическа стабилност, която да се превърне в икономическа, така че всички оператори да работят и да си плащат данъците. 
Като частен икономически оператор, който се занимава с енергийни продукти, аз съм все още гладен за активност и мерки на държавата, които наистина да доведат докрай  борбата със сивата икономика и контрабандата, така че всеки един оператор да го почувства директно. Защото глобалната икономика ще доведе до увеличение на потреблението, но всеки един от работещите по правилата иска да види възмездие. Ако трябва да бъда коректен към обществото, по-добре е да има спокойствие, а останалите неща да бъдат доведени плавно до своя логичен край - всички да бъдем нормални европейски търговци, отговорни към своята държава.
-       Кой е най-големият бич за вашия бизнес – регулаторен хаос, административно безхаберие или нелоялни практики и удари под кръста между самите оператори?
-       Ние няколкократно, не за последните 2, а за последните 6 или 8 години, проверявахме колко регулатора, закона и наредби се промениха.
-       Колко?
-       Мога да кажа 15,16 или 18, но сигурно ще намерим още допълнително. Само като сложим към групата Закона за енергийната ефективност и наредбите към него, сигурно ще минем 20 регулаторни текста. В нашия бранш регулаторни и забранителни текстове дал Господ, но надзор и функция на държавата за прилагането им – това е проблем. Ако държавата приложи еднакви стандарти към всички оператори, даде възможност те да изпълнят законите, ако те са изпълними, а не бухалки, това би довело до наистина пазарно съревнование. Този, който е инвестирал повече и този, който е направил по-умни ходове за следващите години, а не в рамките на седмица – две да откраднем данък, акциз или просто да нарушим някой от законите за превоз на опасни товари, та онези, които наистина са били мъдри и са гледали напред да бъдат с икономическо предимство. Държавата трябва да си влезе в ролята на регулатор, наредбите да бъдат използвани не като бухалка, а като подтикване към нормалност. Това ще доведе до спокойствие в сектора и потребителят ще го усети в рамките на няколко месеца, убеден съм.
-       Тоест администрацията е слабото звено?
-       И то администрацията на второ и трето ниво. На първо ниво, реализацията на всичко, което сме предложили, с много малки изключения, е прието, но изпълнението във втората и третата част на структурата на държавната администрация, е ужасяващо. Ужасяващо, защото с години, и тук не се връщам само в последните 2-4 или 8 години, а в последните 15 години, държавата показа със закони едно желание, а някак си в миманса и с жестомимичен превод даваше да се разбере – „по-добре не ги прилагайте, или не към всички.“ Ако това се преустанови, считам, че наистина ще преминем към едно ново и по-добро икономическо състояние в нашия сектор.
-       Това как може да се промени? Казвате, че проблемът продължава с години. Излиза, че те толкова си могат.
-       Въпрос на държавничество и удар по масата „Да бъде!“. Ще ви припомня един текст, той е по-скоро от кинематографията: „Главата му искаме, смърт на рода. Жената, родата, слугите и целия му род“ като отварям една скоба – няма невинни в нашия сектор.  Аз участвам на пазара 30 години, има участници, които са тук повече от 20-25 години. Всеки, който претендира за невинност и е бил някъде в друг сектор в друга държава и е правил бизнес, различен от това, което виждаме в икономическата действителност на държавата, преекспонира. Ние сме български търговци, знаем си и кривиците и правиците, но ако каже „Стоп“…Връщам се пак на една стара тема – за скъсаната опашка на гущера. Ние я късахме много години, тя трябва най-после да бъде скъсана, да гледаме напред, да има устойчивост, равнопоставеност на всички – да няма на кого да се обадим и да искаме изключение. Има ли изключение, то ражда порок и всички се включваме в това изключение. 
-       Знаете ли как се краде от горива?
-       Коректният въпрос може би е „Вие крали ли сте от горива?
-       Не, питам дали знаете.
-       В тази страна всички знаят всичко. От атомна енергетика през футбол, най-вероятно разбират и от кражба на гориво. Тъй като в региона, в който аз работя, има и земеделци, и държавни компании, в това число мини и тецове, най-елементарният начин да откраднеш от едно гориво е да ощетиш клиента. За щастие, в нашата държава, поне в последните 10 години, никой не си позволява да посяга към клиента, не се допуска той да бъде ощетен с количество или качество. Най-лесно е да бъдат откраднати данъци и да бъдат спестени изисквания, които държавата налага и оскъпяват нашия продукт като по този начин имаш пряко икономическо предимство. Конкретен пример е да неизпълниш задълженията си по закона за извънредните запаси или т. нар. държавен резерв от горива. Вторият пример е да не платиш изцяло акцизите, които са дължими, а то неплащането на акциз автоматично води до спестяването на Данък добавена стойност. Публична тайна от години е, че цената на горивото е по-малко от 50% от онова, което плаща потребителят като се има предвид ДДС и акциза. Като сложим предвид таксите, които трябва да платим за извънредни ситуации, които заделяме за следващата година, то цената на горивото като себестойност е 40-45%, а 50-55% са налози, такси и допълнителни оскъпявания.Така че е много по-лесно да откраднеш акциз, особено когато държавата не се е фиксирала докрай или това, което прави е недостатъчно.
-       Казвате държавата не се е фиксирала докрай. Това означава ли, че администрацията знае как се краде от горива?
-       Няколко пъти през последните две години съм правил по-остри изявления и всеки път това, което кажа, после го проверяват първо при мен. Това не ме притеснява, ще го направим за пореден път. Сега ще кажа, че няма структура от държавата, която се вглежда в нашия бизнес – като започнете от приходните агенции и минете през силовите или онези, които са по метрология, измервателни системи, транспорт, които да не са се възползвали или да не са направили компромис към някой, който е злоупотребявал в нашия бизнес. Дали те са участвали пряко и са възмездени за това, можем само да гадаем. 
-       Питам не случайно, защото от публичните анонси на правителството излиза, че приходната част на бюджета е доста напрегната в момента, а горивните компании осигуряват значителна част от приходите. Очаквате ли държавен натиск върху бизнеса и в каква посока? В посока изсветляване или мачкане на тези компании, които оперират с нормални бизнес практики?
-       Въпросът е притеснителен. Аз ще дам отговор на база изминалите седмици и срещите ни с държавната администрация. Заявката беше, че аршинът ще е равен към всички, приходите трябва да бъдат дадени обективно, а не по желание. Помолих и изразих становището на Българската петролна и газова асоциация и на най-големите играчи в сектора, че бухалка или прехвърляне от едната в другата посока не бива. Има ред и начин, отговорни агенции  и те ще извършат своите проверки. Надявам се наистина да няма резки движения, а да оставят бизнеса спокоен като го накарат да си плати всичко дължимо. Това може да стане в рамките на няколко часа, аз съм убеден. Със сигурност всички агенции и всички надзорни органи са запознати с проблемите. Доколко на тях им е разрешено да ги артикулират и да ги кажат ясно, изразявам своето притеснение по това. Но ангажимента на държавата, поне това, което видяхме в последните месеци, е, че то ще бъде направено, надявам се постепенно и без резки движения.
-       Като че ли години наред дебатът по темата горива у нас се върти в кръг – контрабанда, кражби, цени и дотолкова. Имате ли усещането, че този дебат е доста късоглед и провинциален? В смисъл, присъстваме ли в голямата европейска дискусия – зелена сделка, ново поколение горива, опазване на околната среда?
-       Сега ще направя един преход със 100 години назад и 30 години напред. Ще се върна към Андрешко. Темата за бирника, лошия човек и че май българинът не иска да си плати всичко – ще коментирам, че всеки, който прави нещо нередно, няма да кажа контрабанда, счита, че ако само неговото остане, то държавата ще е в коловоза и по мед и масло. Тук ще бъде рогът на изобилието. Точно това е проблемът. Това е битовизъм или стандарт на българския бизнес, който смята, че всичко трябва да е по реда си, ама моето си е там, моето трябва да остане.
-       Манталитетен проблем?
-       Това е манталитет, който беше одобрен и подтикнат тези 20 години. Казвам 20, защото реално след 2000 година смятам, че се извърши икономическия преход  към сериозна индустриализация в България. Що се отнася за следващите 30 години. Българската държава като население, а и българският бизнес, е нито подготвен, нито структуриран финансово да издържи на паричните инвестиции за всичко, за което говорят европейските политици и еврокомисарите. Защото стоейки в Брюксел или въобще в онази част на Европа, в която всичко отдавна е извървяно и всичко отдавна е изконсумирано като инвестиции и нови технологии, те забравят, че ние в периферията на Европа не можем да ги догоним досега, а какво остава отсега нататък при този бърз темп. 
-       Забравили са, може би, защото ние не им го припомняме?
-       Ние бяхме много мълчаливи, бяхме в ролята на „йесмени“, които искат само да ги потупват по рамото, и това не е в последните години. Това е още от предприсъединителните преговори. Ние затворихме електрически мощности, приехме да изпълняваме всички изисквания без отговор на въпроса какви ще са последствията. И ако това е история и ние не можем да се върнем назад, беше редно за последните 10 години да наваксаме с доходите на населението, защото това е ябълката на раздора – скъпо ли е, евтино ли е, независимо за какъв вид енергия става въпрос. По-скоро населението е бедно и то не може да си го позволи. Аз наистина имах надежда – през 2008, 2009 година, в първите години след членството в ЕС, че с бързи стъпки ще настигнем по доходи страните от Вишеградската четворка. Ние комай изостанахме от Румъния. А преди 10 години, когато аз съм посещавал Румъния, това беше една странна за мен държава с розови покриви и оградки, каруци по улицата. В момента изоставаме и като пенсии, и като средни доходи, и като инвестиции. Обаче не си го признаваме и някак си витиевато обясняваме как това са само усещания я на медиите, я на някои конкретни части от обществото. Така че ние не го изразихме явно и мисля, че ще страдаме тепърва. Българското общество надали си представя какво идва като зелена сделка.
-       Смятате ли, че поради нашата пасивност има опасност да ни залее зелена вълна на популизъм.
-       Ние сме залети. 
-       Ще се удавим ли?
-       Ние сме залети. Самият факт,че с популизма от 2009 -2010 г., когато наистина нямахме право на мнение, бяхме новобранец в ЕС, който благодарение на това, че е приет, трябваше да слуша, в момента наливаме в нашите горива биокомпоненти, които оскъпиха хранителните стоки. Литър олио е 3,50 – 3,80 лв., а беше някога 80 – 90 стотинки. Следващите политики, които ще се проведат, са политики за богати хора, които са напълнили своя джоб и считат, че трябва да им е красиво, чисто. В това няма нищо лошо, но нашето икономическо предимство, дори ако приемете като работна заплата, защото това остана единственото по-евтино спрямо другите европейски страни, го губим. Като загубим и евентуално по-нормалните цени на енергийните ресурси, бъдещето не е никак розово. Да, може би, селското стопанство ще остане, но колко дълго?
-       Ние с празните джобове имаме ли полезен ход?
-       Трябва да влезем в диалога като обясним, че това е невъзможно. Тука имаме две хипотези. В единия случай наистина ще минем на втора скорост и ще бъдем Европа, ама покрай Европа. Другият вариант е да се преборим и да кажем: „Ние сме на вашата маса вече 12 години, но не забравяйте, че нашето присъствие или нашите страдания ще се пренесат и към вас“. В последните две – три години, дори само с този план, който беше представен, не поставихме истинските въпроси ребром, а само едни пожелателни идеи, за голяма част от които не сме подготвени да осъществим.
В последните дни виждаме какво се случва в енергетиката. Нима това е тайна за някого и нима беше тайна за политиците в последните 7-8 години? Но в нежеланието си да загубят гласове и вътрешен вот от една страна и от друга страна да не загубят своята подкрепа в Брюксел, Берлин или Париж, това беше премълчано. Тук ще направя едно може би не толкова лицеприятно, но правилно сравнение. Във всички големи градове у нас имаме гета, където са струпани роми. Ние се правим, че не ги виждаме, готови сме да похарчим някой лев, за да им дадем безплатен ток или недотам платена вода, но не се грижим да ги интегрираме, да им дадем работа и доходи, да ги ангажираме с образование, за да ги „размислим“ за следващите 40 години. Ние решаваме въпроса така - просто това поколение да не диша лепило или да не си изхвърля боклуците направо в реката. Това е недалновидно, ще страдаме и вече страдаме от това. Смятам, че на Европа трябва да се покаже какво се е случило в ромските квартали и ако те желаят по този начин да изглеждаме в техния двор, това би било тъжно. Трябва да покажем, че това отношение трябва да бъде преустановено и те трябва да ни помогнат , да разберат нашите невъзможности. Доколко това е политически оправдано за тях, ще видим.
More Details