Category Archives: КОМЕНТАРИ

ян. 30, 2023

Иде ли ренесансът на офшорния петрол?

Светослав Бенчев

Приблизително през 6 в. пр. Хр в древна Елада цъфти т.нар- гномическа поезия. Да поясним – това не е поезия, написана от гноми, а интересен жанр, съдържащ етични максими и съвети за живота, които не винаги обаче били много практични. Хрумна ми да се върна към тази литература, наблюдавайки и слушайки лидерите на икономическия западен свят, събрани в Давос. Струва ми се, че те градят своята паралелна етична реалност, неразривно свързана с важни съвети за Зеленото бъдеще и неговата реализация. Заслушан в този сладък вой на сирените, почти щях да пропусна новините от реалния свят и най-вече данните за огромното търсене на сондажно оборудване за проучване и добив на нефт в плитки и дълбоки води или офшорен добив.

През изминалите години разработването на морски находища бе доста изостанало, което се дължеше на високата цена на проучването и експлоатацията на оборудването. Това правеше добивът нерентабилен, най-вече след ценовите войни между САЩ и Саудитска Арабия, но също така и продължителния период на коронавирусната изолация. Голяма част от компаниите, извършващи тази дейност, фалираха или сериозно преструктурираха дейността си. Част от оборудването беше изведено от работа, без да се правят нови инвестиции в поддръжка и развитие. Нещата обаче сериозно се промениха през последните месеци. Цените на барела през изминалата година достигнаха и надминаха 100 долара, а въпреки спада в началото на тази, очакванията са отново да тръгнат нагоре. Подценяването на проучването и добива през последните 3-4 години и повишаващото се търсене, особено от развиващите се икономики, вещае по-високи стойности на суровия петрол и в бъдеще. Това е отличен стимул за възобновяването на офшорното проучване и търсене. Интересът е засилен, това става ясно и от изявленията на представители на компаниите от бранша, които заявиха, че въпреки почти удвоените дневни цени за експлоатацията, нараснали от 400 хил., на почти 650 хил. долара, заявки, търсене и дори наддаване пристигат при тях всеки ден. А сондите са заети за месеци напред. 

Освен повишаващите се цени на горивата и все по-голямото търсене, има и други фактори за бума при офшорния добив. На първо място, това е успокояването при шистовите залежи – броят на сондите тук е доста по-малък от предкризисните нива. Инвеститорите успяха да наложат някаква дисциплина и ред в този тип дейност. Днес се търси не толкова “бързите пари” в рамките на няколко месеца, а по-скоро едно маратонско бягане. Този тип поведение бе предвидим, въпреки че множество експерти смятаха, че феноменът ще изчезне толкова бързо, колкото се е появил. Напротив, шистовият добив просто стана част от индустрията и се наложи като сравнително сигурен нов източник на суровина. На второ място, развитието на технологиите позволява все по-дълбочинни залежи да бъдат експлоатирани на що-годе рентабилни цени. Сравнително новите тип сонди, разполагащи със специализирани двигатели и GPS управляема координация, позволяват стабилното позициониране на оборудването на дълбоки места, непозволяващи закотвяне поради дълбочината на дъното. 

И докато брюкселските сирени пеят своите песни за края на петрола, очевидно страните-производителки инвестират в нови проучвания. Всъщност в основата на бума са освен обичайните заподозрени, а именно ОАЕ и Саудитска арабия, но също така и държави от други части на света като Бразилия, Суринам и Аржентина, както впрочем и САЩ. Очевидно, това са страни с доста „ниска“ икономическа култура, които не разбират, че идва краят на петрола и инвестират сериозни суми за проучване и добив. Без да има особена яснота около търсенето, анализатори говорят за увлечение на добива над настоящите нива с около 2 до 7 млн. барела дневно през следващите една – две  години и вероятно над 10 млн. в следващите пет.

Впрочем бумът на офшорния добив има и още една причина, а именно намаляващото търсене на руски петрол в европейски мащаб, особено след забраната за внос от 2 февруари. Ефектите вече се усещат в Западна Европа с повишения на цените, като във Франция и бензинът, и дизелът са над 2 евро за литър. Основна причина е повишената цена на суровия петрол, с оглед по-далечния транспорт, както и липсата на рафиниращи мощности, които да обработят продукта. Както отбелязва френската преса, започва един скъп процес, който ще трябва да осигури алтернативен ресурс и възможност за производството му в Европа. Дали това е добре? Отговорът изглежда ясен. Всъщност въпросът е защо изобщо мощностите затвориха. Но и това е ясно – поради административен и финансов зелен натиск, който сега ще струва скъпо на потребителите в Европа. Защото, както показва реалния живот извън давоските наративи – светът още дълго време ще има нужда от енергията от петрол и икономическите оператори търсят начини да я доставят. 

ное. 1, 2022

Да не бъркаме нефт с горива

Популисткото говорене за бизнес процеси е вредно и опасно

Светослав Бенчев

В последните няколко дни отново се заговори за дерогацията, която България успя да получи, за да може да използва руски петрол до 2025 година. Оставаме с впечатлението, че очевидно никой в тази държава не знае какво точно сме договорили. Въпросът стигна чак до Брюксел, та и говорител на Комисията се изказа по въпроса, подпитан от някой много компетентен по въпроса. Отдаваме го на политическите криза в страната, която е превзела обществения дебат. Нещо, което обаче е изключително вредно в нормално време, какво да кажем за трудните периоди от историята, в какъвто сме в момента.

       Все пак тогава да поясним за тези, които не се запознати или просто говорят, за да не кажат нищо, какво точно пише в текстовете. Република България ще може през следващите две години да продължи до получава руски петрол и да го преработва. Закупеният петрол не може да се препродава в Европейския съюз. Нещо, което и досега никога не се е случвало. Защото в страната ни се внася само суров нефт, който се преработва в рафинерията в Бургас. За преработените продукти, а именно бензин, дизел, втечнен нефтен газ и други, няма никаква забрана  за разпространението им  в ЕС от страна на европейски нормативен акт. Освен това в срока на дерогацията на територията ни ще могат да се внасят и готови нефтопродукти с произход от Руската федерация. За да се случи описаното по-горе, компетентен български орган, в случая Министерски съвет, трябва да вземе решение  България да бъде изключена от забраната за внос на руски петрол и да уведоми Европейската комисия. Нещо, с което администрацията се е заела, а вече има и проект за решение на Министерски съвет, публикуван за обществено обсъждане.

       И струва ни се, че темата с дерогацията отново ще се използва за политически цели и внушения от определени кръгове в обществото. Истината обаче е доста проста. Без руски продукт в близките година и половина – две икономиката на страната ни, а и на част от Балканските държави (напр. Ма-ке-до-нияяя, да използваме този придобил гражданственост термин, обозначаващ Република Северна Македония) е застрашена, най-вече защото поставя под въпрос функционирането на рафинерията в Бургас. А харесва ли ни или не, тя е най-голямата в региона и е оперирана от руска компания. Фактите просто са такива. Едно трябва да е ясно на всички в България. Без да работи Лукойл Нефтохим Бургас няма да се питаме колко ще струва дизела, ще се питаме колко струват конете.

       А защо стана така е въпрос комплексен, на който отговор могат да дадат историците…

окт. 31, 2022

„Енергийна бедност“ не е равнозначна на ниски доходи

Пак протакаме с мерките и шокът от либерализирането на пазара на ток за бита ще е голям

Светослав Бенчев

Около поредните изисквания към страната ни, свързани с прословутия План за възстановяване и устойчивост, кой ли не започна да се упражнява на тема „енергийна бедност“. За какво всъщност става въпрос? 

         Преди да отговорим малко предистория.

         България от години държи електроенергията за потребителите на изкуствено ниски регулирани цени. Несъответствието между тях и свободния пазар се увеличава значително в последно време и заради непрекъснато растящите цени на енергоносителите. На този фон България е приела до 2025 г. битовите потребители да излязат на свободния пазар. Години наред проблемът беше замитан под килима и всеки политик прехвърляше въпроса напред във времето. Докато неизбежното не се случи и спазването на това европейско изискване не бе обвързано с предоставянето на европейски средства. Подход, използван от Европейската комисия, особено към държави с висок праг на поносимост към такива действия, каквато е България. Сега всички следващи управляващи ще търсят метод да омекотят шока, който ще е голям, и действията по този въпрос вече започнаха, като служебното правителство предложи разделяне на тарифата при консумацията на електроенергия. Идеята бе да се въведе праг на консумация, над който няма да се прилага регулираната цена, а по-висока или дори тази на свободния пазар. Нещо, което трябваше да се случи много отдавна, когато разликите не бяха колосални. Но нито едно правителство не намери смелост да пипне тази изключително чувствителна за домакинствата тема. Впоследствие стана ясно, че и това служебно правителство бие отбой. До края на 2025 г. няма много време и шокът ще е голям.

         Сега да се върнем на енергийната бедност. Юридическото дефиниране на тази формулировка се привижда като панацея за поскъпването на тока и излизането на домакинствата на свободния пазар. Чадър, щит и светло бъдеще. Според много експерти, политици и други анализатори чрез просто подпомагане на енергийно бедните, по доходен критерий, с обществен финасов ресурс, болката от цените ще бъде смекчена и плавно нещата ще се насочат в правилната посока, като се даде възможност на тези хора с ограничени парични средства да се платят част от сметките. Или ако не това, то поне ще им се даде възможност да оцелеят. 

         Всъщност няма нищо по-грешно от това разсъждение. 

         Когато хората чуят „енергийна бедност“, вероятно си представят потребители, които не могат да си платят сметките за отопление или за които тези разходи представляват сериозен процент от домакинския бюджет. И ако масово за гражданите подобно тълкуване е нормално, то за експертите и политиците това е доста неприемливо. Какво всъщност е енергийната бедност тогава? 

         Енергийната бедност не е дефинирана на европейско ниво. Няма и как защото разликите в развитието на отделните държави в ЕС са големи. Все пак съществуват някои общоприети критерии, които очертават параметрите. И да, донякъде финансовото състояние на домакинството има значение дали ще попадне в дефиницията, но това е само един от факторите за енергийната бедност. Цялостно тя е обвързана и с други два, а именно състоянието на сградния фонд и неговата енергийна ефективност, както и цените на енергийните ресурси. Други допълнителни елементи са личната заинтересованост на домакинствата да намалят консумацията си на енергия, температурното усещане за топлина, което е субективно, уредите, използвани за охлаждане и отопление, здравословното състояние на хората, ако те са чувствителни към температурни амплитуди, други уязвими групи- инвалиди, пенсионери, студенти и др. Или най-общо казано енергийната бедност не е единствено свързана с липсата на финансови ресурси. Обобщено – домакинството е енергийно бедно, когато не може да осигури адекватно отопление или охлаждане на мястото, където живее. Така например, семейство с добри доходи, но живеещо в нает апартамент, което не би инвестирало в енергийна ефективност, намаляващо консумацията на енергия в чуждия имот, също може да бъде енергийно бедно. Както и собственика на пет луксозни автомобила, който използва калорифери, за да отоплява гаража си. Освен това, енергийната бедност по тази дефиниция може да е променлив феномен, тъй като увеличаващите се цени на енергоносителите могат да засегнат дори средната, която няма енергийно ефективно жилище. 

         Обяснявам всичко това, за да се изясни, че според европейските идеи за енергийна бедност раздаването на пари на калпак, пък било и според доходен критерий не е решение. И то не може да се случи. А българските власти и експерти май клонят в тази посока. Надявам се да не е така, защото това отново ще създаде поредна бомба със закъснител в енергийния сектор. 

         Какво трябва да се направи?

         Институциите спешно трябва да разработят адекватна  дефиниция за енергийна бедност, която да отговаря на европейското разбиране. Тя трябва да отчита множество фактори – уязвими групи, състояние на сградния фонд, енергийна ефективност на продаваните в страната електроуреди, уязвими групи с оглед възраст и семейно положение, а не само обикновения подоходен критерии. Така например във Франция цели групи се водят за уязвими – пенсионери, студенти, семейства с един родител. Но помощта за тях винаги е обвързана със задължение за самоучастие и промени, свързани с подобряване на енергийния интензитет. Със сигурност ще бъде болезнено, най-вече за най-бедните слоеве на населението, тъй като простото компенсиране на разходите за отопление не може да бъде вече решение. Но това е резултат от многогодишното нищоправене в сектора и бавенето на мерки в периоди, които бяха много по-подходящи от днешната икономическа криза. Нещо повече, европейска директива от 2019 г. налага излизането на битовите потребители на свободния пазар, като за това нещо се знаеше поне година по-рано. Дали това е правилното решение е тема за цялостна дисертация в енергийната сфера.

         Необходимо е веднага  поне да се изработи бързо една работеща дефиниция, която да даде начало на процеса по намаляването на енергийната бедност. А с нея и цялостно да започне процес по реално намаляване на потребяваната енергия чрез публични и частни инвестиции. А това означава саниране, нови енергоефективни уреди, кампании за промяна на начините на консумация, санкции за домакинствата, които разхищават енергия. Проблемът е, че се изпусна момента това да се случи с възможно най-малко разходи за домакинствата, особено с оглед настоящата ситуация -при бюджетен дефицит и висока инфлация. Това със сигурност ще допринесе за по-тежкото преминаване през този етап, но колкото повече нещата се бавят толкова по-висока ще е цената.  

Има и още един важен най-вече за Европа критерий – намаляване на вредните емисии, влияещи на климата. Това означава скъпи технологии и по-високи разходи. 

         За съжаление, в България трудните решения винаги се взимат, когато са неизбежни и скъпи, а не когато е най-подходящо да се приложат – в период на растеж и сравнително стабилни приходи за домакинствата. Лошото е, че енергетиката е доста мудна система и резултатите от промените в нея не идват веднага, а изискват време. Време, което нямаме – свободният пазар идва за битовите домакинства през 2025 г. Който не може да си представи какво означава това, да попита фризьорката или хлебаря си, а парите от Плана за възстановяване и устойчивост са необходими за икономиката, а и май и за политиците…..

мар. 14, 2022

В енергийната политика Европа зависи от всички, само не от себе си

Бюрократите в ЕС трябва да осигурят истинска свързаност на пазари и ресурси

Светослав Бенчев 

            Абсурдът, който малко хора смятаха, че ще се случи, а именно война в Европа, вече е факт. Очевидно, системата, градена след края на Студената война, даде сериозен дефект. Но това е въпрос, който ще бъде тепърва обсъждан от експертите, надявам се обективно, за да можем никога да не повтаряме тези грешки. 

            Конфликтът в Украйна обаче създава огромен енергиен проблем за Европа. Старият континент за разлика от останалите ще бъде засегнат най-много от изострянето на ситуацията. Нито Съединените щати (производител на петрол и газ) , нито Китай ( производител и вносител от различни страни, включително и Русия), нито, нека бъдем честни, Руската федерация ще преживеят истинска енергийна криза. Да, вероятно ще има поскъпвания на ресурсите, готовите продукти и инфлация, но нито една от тези страни не е поставена пред реалния риск от недостиг на ресурси. За разлика от Европейския съюз. Изключително недалнодвидната политика на лидерите на континента като изключване на ядрени мощности (Германия), безумни зелени политики (Брюксел и Скандинавските страни), доведе до ситуация, за която има различни термини – нокаут, цайтнот, наричайте го, както искате. 

            Години наред вместо да бъде постигнат баланс и диверсификация на доставките на природен газ и петрол, всеки се спасяваше поедничино. Германия си направи Северен поток 2, сега купчина желязо, Франция залагаше на ядрена енергия, Полша стиска със зъби своите въглища, България не знае какво иска да прави – пазим въглищните централи, имаме два ядрени реактора, увити в найлон, един провален проект за газопровод, който не бе заменен с нищо. А пардон, интерконектор с Гърция, чийто строеж отнема повече време от строеж на АЕЦ.

            Заради нечие безумие да се върви към перки и батерии, въпреки че дори на оптимистите беше ясно, че трансформацията ще отнеме десетилетия, бе изгубен фокуса на енергийната политика. А именно реални диверсифицирани доставки на енергийни суровини за всяка част от континента от много източници, общ пазар и свързаност на инфраструктурата между държавите членки, общи покупки на ресурси на ниво ЕС. 

            Благодарение на всичко това, нека си го кажем, Европа зависи от всеки друг играч в света, но не и от себе си. Източна Европа и най-вече България са зависими от един източник на природен газ и петрол. Германия също. Не случайно канцлерът Шолц каза, че спирането на доставките на енергийни продукти от Руската федерация ще постави под въпрос „социалния мир“ в страната. Прав е г-на Шолц, германецът едва ли ще търпи, както хората по нашите географски ширини да стои на студено, индустрията в която работи да спре, както и да няма нищо по магазините. Въпросът е защо всичко това трябваше да се разбере по трудния начин?

А оттук накъде?

            Едва ли има човек, който да може да каже какво ще се случи. Надяваме се този конфликт да приключи възможно най-бързо. Защото умират хора.

            А иначе…Европа ще излезе унизена от цялата ситуация, защото ще продължи да търгува с руски енергийни продукти, освен ако не иска наистина „социалния й мир“ да престане да съществува. Да, зависимостта ще намалява, но това ще отнеме години и цената – както енергийната, така и социалната, ще е висока. На Запад, още повече на Изток. Кризата в Украйна идва след пандемията, която допълнително беше отслабила европейската икономика, зависима отново от други страни за своите доставки на стоки и суровини – Китай и други азиатски държави, САЩ. Високите цени на енергийните ресурси допълнително ще я направят неконкурентоспособна. С всички последствия за 450 – те млн. европейци.  

            Това, за което трябва да се подготвим, са високи цени и да се надяваме ситуацията в Украйна да се реши бързо. Краткосрочно, за овладяване на кризата, трябва да се премахнат всички безумни плащания – въглеродни квоти, задължения за използване на бигорива от кравешки фекалии и водорасли, изобщо пречки пред енергийната индустрия да осигури продукция със собствени ресурси. И днес виждаме, че цената на електричеството в Полша, произведено от местни въглища, е 171 евро за мегават, при 456 в Германия. Държавите в ЕС трябва да помислят и за временно намаляване на данъците върху горивата. Вярно е, че това ще засегне държави с развити социални системи, тъй като финансовите потоци ще са по-малко, но дали тези системи ще издържат така или иначе в тази ситуация? Е да, няма да е като да разнасяш плюшени мечета по площадите, когато на 800 км. хората умират. 

            А основните виновни за цялата тази ситуация, европейските лидери и бюрократи нека свършат някаква истинска работа, осигурявайки истинската европейска свързаност на енергийни пазари и ресурси, а не такава само на хартия, пазейки своите дребни национални теми и интереси. 

            Ако и сега не го направят, както беше казала костенурката от стария виц, въобще да не тръгвам!

окт. 26, 2021

Зеленото лицемерие ще продължи и на срещата за климата в Глазгоу

Без плавен преход, Европа ще диша праха на Индия и Китай

Светослав Бенчев, енергиен експерт 

         В края на тази седмица започва срещата, наречена COP26 в Глазгоу, на която делегации от 196 страни под егидата на ООН ще търсят решение за „спешно намаляване“ на емисиите въглероден диоксид (СО2), за да се ограничи затоплянето на климата с повече от 2 градуса до края на века. Според Грийнпийс такова затопляне би имало “катастрофални и апокалиптични последствия за човечеството“. 

Честно казано, аз вече изгубих бройката на процентите и нивата, от които ще се изчисляват емисиите. Последното, което се появи в публичното пространство, е, че „държавите трябва да приемат твърд ангажимент да имат нулеви емисии до 2050 г.,  за да могат да бъдат постигнати климатичните цели“. 

Разбира се, в Глазгоу ще се изсипят и една голяма група защитници на екологичните политики, така, както те ги разбират, най-вероятно предвождани от „детото-чудо“ – Грета.  Подготвителните статии в европейската преса, подкрепяща политиката на Европейския съюз в областта на намаляването на емисиите, говори за важността на срещата и призовават лидерите на съюза да бъдат твърди в своите ангажименти и провеждани политики, за да могат останалите държави „да се почувстват неудобно“ (по в. Гардиън) от замърсяващите си действия и да бъдат принудени да поемат ангажименти. СОР26 се представя като необходимо продължение на споразумението от Париж през 201 г., като  мястото на което всичко има възможност да се реши. Тази теза е подкрепяна и от американското присъствие на конференцията, особено с номинирането на Джон Кери за климатичен представител от страна на администрацията на Джо Байдън.

         В действителност нещата никак не са толкова бонбонено розови. По последна информация е твърде малко вероятно в Глазгоу да пристигне китайският президент Си Дзипин, а руският му колега Владимир Путин  реши, че в пандемична обстановка е добре (за него) да не присъства. Китай е сред най-големите производители на емисии СО2, а съвсем близко до нея е и Руската Федерация. Отсъствието на двамата лидери говори достатъчно за амбициите, които си поставят двете страни. Всъщност и двете държави са наясно със ситуацията и необходимостта от преход към други технологии. Както китайският, така и руският държавен глава обаче, се изказаха за плавен и по-дълъг преход към въглеродно неутрални технологии. Г-н Путин дори  с леко насмешлив тон посочи какво не иска да се случва, а именно добре организирания хаос в ЕС с доставките и цените на енергията. 

         От друга страна, в последните дни изтекоха вътрешни електронни съобщения от кореспонденциите между правителствата и учени, работещи за ООН. В тях държави като Япония и Австралия, а също и Саудитска Арабия,  изразяват своите ясни притеснения, че всякакви прекалено амбициозни цели за намаляване на емисиите ще доведе до крах в световната икономика с тежки последствия за тях, но и за всички държави, а още повече за развиващите се. Индийските власти от своя страна ясно декларират, че „в следващите 25-30 години единствено въглищните централи могат да осигурят  устойчив растеж на нашата икономика. Премахването им ще обрече на енергийна бедност или изобщо ще спре достъпа до енергия на над половината от населението на страната“. Държавите, членуващи в ОПЕК, съвсем нормално, също са против фокализацията в изкопаемите горива, тъй като съществуващите технологии за улавяне и складиране на СО2 могат да допринесат за намаляването на емисиите, без  това да доведе до глобален колапс на транспортния сектор, най-вече корабоплаването и въздухоплаването. 

         Още един призрак тегне над СОР 26 – енергийната криза и цените на ресурсите. Шоковото поскъпване на въглищата и газта на пазарите показа до какво води ограничаването на инвестициите в проучване и добив. Под натиска на финансиращите институции, за които еко тренда е имиджов, достъпът до свеж финансов ресурс за „неекологични проекти“ бе рязко отрязан. Това доведе до застой в разработването на нови находища и логичният резултат е днешната криза. Още повече, че липсва солидна заместваща алтернатива. Още повече, че въпреки „пропуските“ в докладите на Международната енергийна агенция и нейния оптимизъм за възобновяемите източници, множество доклади на енергийни консултанти показваха, че търсенето на въглища, например, ще се увеличава поне до 2035 г., а това на петрола и природния газ – поне до 2040 г. Когато съберете увеличено търсене с ограничено предлагане, получавате днешната ситуация. А и множество експерти предупреждаваха преди две-три години, че ниски цени и лоша политика ще доведат до това. В този смисъл, много правителства осъзнават тази грешка и едва ли ще искат бързо да се освободят от този „лош“ ресурс, какъвто са фосилните горива, който може да бъде евтин в сравнение с ВЕИ и носи стабилност на енергийните им системи.

Казвам всичко това, тъй като най-вероятно в Глазгоу няма да се постигне много. Дори и да ви го представят като голям успех, то заключенията от срещата ще са такива, че най-вероятно няма да доведат до практически никакъв резултат, въпреки красивите думи. И това е много притеснително. Не защото „детето-чудо“ Грета ще обясни, проронвайки една сълза, че това е поредният провал и ще се качи на влака, за да не емитира емисии. Нищо, че за производството на един локомотив са нужни тонове стомана и други материали, които се добиват и преработват с фосилни горива.

         Проблемът е другаде и той се нарича Брюксел. Сигурен съм, че каквото и да стане в Глазгоу, още на следващия ден след като приключи работа СОР 26, някой високопоставен брюкселски чиновник ще излезе да ни обясни как е необходимо още по-бързо да станем въглеродно неутрални, да затворим централите на въглища утре, а вдругиден да караме електромобили. Как това ще доведе до нова индустриална революция, конкурентна икономика и как Европа ще е за пример в света, ще спаси климата и всички ще й се възхищават. Уви! Нищо от това не звучи вероятно. Ако всички останали държави продължават да имат достъп до сравнително евтин ресурс, каквито са въглищата например, то те със сигурност ще се много по-конкурентни от нас. А те ще имат, защото Китай и Индия няма да затворят ТЕЦ-овете, тъй като за тях това ще е краят на икономиката им. Така замърсяването с СО2 ще продължи и то вероятно в още по-големи количества.  И повярвайте, едва ли тези страни ще се „почувстват неудобно“ от това. Как тогава точно Европа ще спаси климата? С наложените такси и акцизи върху корабните и самолетните горива всяка европейска продукция ще бъде изключително скъпа поради транспортните разходи до други краища на света. Оставям изобщо другите разходи на европейските производители, които ЕК иска да бъдат наложени чрез допълнителни мерки за екологично производство. Една трета държава дали ще закупи европейска машина или суровина пет пъти по-скъпа от тази на китайския, руския или индийския производител? Ако въобще има какво да произвежда, защото делокализацията на производствата отдавна е факт, но с новите изисквания на „Зелената сделка“ тя не само ще се ускори, а ще се превърне в бягане по часовник.

         Изводът е един. Европа трябва скоропостижно да преразгледа политиките си по отношение на намалението на емисии. Да, нужен е преход към алтернативни горива, но това не може да се случи по предлагания начин, а именно нулеви емисии до 2050 г. Необходимо е да се развият допълнително технологиите, те да бъдат сигурни, евтини и устойчиви. Да могат да гарантират енергийна независимост и самодостатъчност на ЕС. Но докато това стане факт, колкото и време да отнеме, не бива да се допуска залитане до крайности, които обричат континента на кризи, намаляване на конкурентоспособността, намаляване на благосъстоянието на гражданите му. Или по-лошо някои от страните в него да не могат да догонят в развитието си по-богатите членове, защото са изкуствено и административно ограничавани. Казвал съм го и преди – демоните на Европа  са в енергията и борбата за ресурсите между европейските нации. Да не изпускаме духа от бутилката….          И накрая само ще спомена ироничните думи на високопоставен руски представител в разговор с европейски дипломат: А вашите танкове ще бъдат ли електрически? Защото нашите остават

окт. 11, 2021

Защо брюкселският щраус си заравя главата в пясъка?

Днешните демони на Европа са енергията и енергетиката

Светослав Бенчев           

Щраусът е любопитно животно. Eдро и не особено красиво. Римляните казват, че за да избегне опасността си заравя главата в пясъка, което ни води до извода и че не е особено умно. Всъщност римляните не са разбрали добре. Заравянето на главата се прави или за подобряване на храносмилането или за да чуе опасността чрез земните вибрации.

            Европейския съюз много прилича на щраус. Голяма, наедряла, не особено красива организация ( особено, ако се загледате в архитектурния стил на административните сгради на ЕС) на тънки крака. 

            Въпросът е защо си заравя главата в пясъка? От глупост или някакви вибрации иска да усети? 

            Енергийната криза започва да удря Европа там където е най-уязвима – индустрията  и гражданите. Цените на енергийните ресурси удрят рекорди, зимата се очертава студена според метеорологичните прогнози, сметките на бизнеса и потребителите ще растат главоломно. Всички експерти обясняват защо това се случва, а именно поради политиката на изваждане на балансиращите енергийната система мощности, опериращи на въглища и поетапното изключване на ядрени мощности в Германия, които не мога да се компенсират от паро-газовите централи и ВЕИ. Както и на невъзможността бодрата смяна в енергетиката –ветрогенератори и фотоволтаици, да осигурят нужното постоянство на доставките. Същевременно представители на Европейската комисия обясняват как кризата се дължи на факта, че всички мощности на фосилни горива още не са приключили дейността си и как ако Европа бе разчитала вече само на възобновяеми източници въобще е нямало да се стигне дотук. Отделно се предлага нов пакет от мерки и в транспортния сектор, който след две години ще създаде нова криза. Защото е хубаво тъкмо като излезем след две години (макар и това да е оптимистична прогноза) от тази с природния газ и електроенергията,  да влезем в друга, свързана с цените на логистиката и мобилността. 

            ЕК не иска и да чува за общи мерки срещу сегашните цени на природния газ. Няколко държави в блока предложиха общи поръчки и доставки на суровината, за да се гарантират по-добри цени, а и за да могат да тежат повече в преговорите с доставчиците. Хърватия без да е особено голяма държава се договори с Газпром за цени от 300 долара на 1000м3. Цената на свободния пазар, дори след изявленията на руския президент, че под условия ще се увеличат доставките към ЕС, бе около 1300 долара…Нека за момент си представим, че всички държави в съюза поискат обща оферта от Русия, САЩ, африканските доставчици. Дали няма да получим по-добри търговски параметри?

Вместо усилията на ЕК да са в тази посока, предпочитанията на брюкселските бюрократи са в друга – подпомагане на индустрия и потребители, както държавите-членки решат независимо за своя пазар. Дори се чу одобрение с половин уста за национални мерки, нарушаващи принципите на търговията, а именно едностранни забрани за износ на енергия. Всичко това ще създаде най-вече неравнопоставеност в съюза. На първо място, очевидно е, че по-богатите държави ще могат да подпомогнат с повече ресурс засегнатите хора и бизнеси. Просто имат повече възможности. С всички последствия за конкурентоспособността на по-бедните. Колкото до обикновените граждани, особено енергийно бедните домакинства – на Запад няма да им достигат стотина евро да и платят сметката, а на Изток ще си стоят на студено, както са си свикнали.

Второто предложение към ЕК, подкрепено от източните държави, е да се намалят и замразят квотите емисии за въглищните централи, докато кризата се овладее. Но комисията явно е толкова против подобно решение, че дори не намери за нужно да го коментира. 

            И тук се връщам към въпросът за щрауса.  

Дали наистина от Брюксел си затварят очите за това, което се случва, просто докато бурята отмине, за да продължат своята зелена политика без задръжки и без да поемат отговорност за ситуацията (създадена в голяма степен от европейските политики), прехвърляйки отговорността за командването на кораба на националния капитан на всяка спасителна лодка. Това ще доведе до още по-голямо недоверие на европейците към ЕС и ще даде почва за развихрянето на националистически настроения, нещо което винаги се случва по време на криза – индивидът разчита на семейството си и на държавата си. Това ще разклати още повече една иначе много полезна за всички международна структура, без която европейците едва ли ще са проспериращ континент.  Ако е така, то брюкселският щраус наистина е доста глупава птица и грешката на римляните в случая е вярна. 

Още повече, ако бездействието се дължи на факта, че описаните мерки ще проработят и веднага ще лъсне простата истина, а именно че въглищата и фосилните горива (при правилно, екологично и недоктринирано управление на ресурса) осигуряват по-евтина и по-сигурна енергия от възобновяемите източници. Въпреки изявленията на Франс Тимерманс, че ВЕИ енергията е с постоянна цена и най-евтина, фактите говорят друго. Държавата в ЕС с най-ниска цена на електроенергията е Полша. Миксът на Полша е съставен от почти 80% въглищни централи. И всичко това при изключително високите цена на квотите СО2 емисии. Но в крайна сметка, същият чиновник преди време сподели, че скъпо или не, фосилните горива нямат бъдеще и каквото и да им се иска на някои държави и колкото и да струва, то няма да се случи, защото е решено и трябва да се гледа напред към нови технологии. С други думи щете или не щете, правите каквото е необходимо и то ще бъде унифицирано, независимо какво е във ваш интерес. От Запад до Изток едно и също. Дали пък не са прави експертите, които казват, че щраусът си заравя главата, за да храносмила по-добре? Тук само ще припомня, че една доста по-голяма и хищна птица – СССР, не можа да смели Полша, Унгария, Чехия, а и  целия източен блок. В този смисъл процесът ще е доста болезнен за брюкселските администратори. 

И накрая може би щраусът си е заровил главата, за да чуе опасността. Надявам се, аз лично, това да е причината. Нека да си спомним, че ЕС е възникнал като Европейска общност на въглищата и стоманата. Индустриално-енергиен икономически съюз за споделяне на ресурси. Основата на ЕС. В конфликтите между Франция и Германия в миналото са били за контрола на Рурския басейн – източник на евтина енергия. Въглищна. Демоните на Европа са заключени в енергията и енергетиката. Силно се надявам, че ЕК ще чуе опасността, която кризата създава за съюза. Необходими са смели и бързи решения, които да регулират ситуацията. Нужни са действия, в които няма доктрина, политическа коректност и политиканстване. А именно: 

-премахване и замразяване на квотите емисии СО2 за въглищните централи до овладяване на кризата

-общи преговори с доставчиците на природен газ

-спешни инвестиции в газопреносната мрежа и истински общ пазар на природен газ.

-потвърждаване на природния газ и ядрената енергетика като преходни горива към зелена енергия с хоризонт поне 50 години и утвърждаването им като балансиращи мощности. 

-запазване на въглищните централи като студен резерв за извънредни ситуации – икономически и природни феномени

-замразяване на зелената сделка и правилата, касаещи фосилните горива….

Не съм оптимист, че тези решения ще бъдат чути, а причините са множество и те са политически, а не експертни. А и все пак щраусът е с едро тяло и малка, несъразмерна за тялото му глава. Няма нищо общо с интелекта на свободните и реещите се във въздуха орли….

юли 19, 2021

ЕК се старае да намали икономическия растеж на Европа

Редакционен коментар

В крайна сметка Европейската комисия предложи своите необмислени мерки за намаляване на емисиите. Както писахме преди известно време въвеждането на нови стандарти за емисиите бе само част от очакваните промени. Идеите на ЕК се оказаха обаче още по-всеобхватни и икономически неоправдани.

Нека накратко споменем само някои от тях. 

            След точно 14 години, няма да бъдат регистрирани коли, които не са електрически. Това е абсолютно нелогично, особено с оглед на факта, че в момента се доработват двигатели с вътрешно горене, които да оставят  цените на новите автомобили на ниски нива (в сравнение с електромобилите), използващи метан и водород, както и само водород. Отделно дизеловите и бензиновите хибриди доказаха през последните години, че са предпочитани от потребителите, тъй като поне едно нещо е сигурно – няма да им свърши заряда по средата на магистралата, когато се включи климатика.

Изграждането на мрежа за зареждане на електромобили може да изглежда постижимо на екселската таблица на някой еврочиновник, но всъщност е напълно неизпълнимо в тези срокове. Отделно няма и съществуващи мощности, които да поемат това допълнително натоварване. 

Цените на електромобилите въобще няма да ги коментираме, защото никой в ЕК не се интересува от тях. В крайна сметка предвижването ще е за хората с възможности, останалите пеша…

            Както писахме в корабоплаването и въздухоплаването няма алтернатива. Това бе казано и с половин уста от европейските плановици. Бяха предложени много неясни формулировки за светло бъдеще- алтернативни възможности, свързани с водород, електрификация на пристанищата (!!!) и други подобни чудеса на техниката. Но все пак едно стана ясно – горивата щем не щем, ще са от нефт още дълго време. Затова прибягнаха до скритото оръжие на всеки административен апарат, а именно идеята за налагане на такса чрез включването им в търговията с емисии. Данък, който ще захранва, разбира се, същата тази администрация, която го налага. Данък, който ще бъде платен, разбира се, от европейците, когато пътуват с нормални или ниско тарифни авиокомпании. Данък, който ще се отрази и на стоките, които пристигат от целия свят с кораби. 

            Очевидно, технологичните познания на експертите на ЕК не са много задълбочени. Да обясним. Самолетното и корабното гориво се произвеждат от нефт. Той се дестилира и се разпада на определни продукти- бензин, дизел, мазут, продукти подходящи за самолетно и корабно гориво. Не можеш да произведеш само едно от тях, произвеждаш всичко. И така питаме се ние, тъй като продължаваме да произвеждаме горива за тези два вида транспорт какво правим с останалите фракции – изсипваме ги в океана или ги съхраняваме под/над земята? По-скоро отговорът е по-прост: Продаваме ги на безценица на нашите икономически конкуренти – САЩ, Китай, Русия и др., за да ги подпомогнем,  да опазим специфичния европейския климат от СО2 емисии, както и да намалим доброволно икономическия растеж на ЕС! 

            Тъй като обаче един налог не е достатъчен, ЕК се замисли и върху още един – този път директно срещу домакинствата. Използвате ли за отопление изкопаемо гориво ще плащате по-скъпо. Това практически означава всеки български град, който има централно отопление да се готви за поскъпване. Честно казано не бихме искали да сме на мястото на шефа на Комисията по енергийно и водно регулиране в следващите години. Или на министъра на енергетиката, който ще има абсолютно непосилната задача да реши пъзела с какво де факто да се отопляват българите, за да могат да си го платят.

            Силно се надяваме, че България, а и други страни в ЕС ще окажат натиск и съпротива, голяма част от предложенията на ЕК да не видят бял свят. Вече се появиха първи скромни реакции на държавната администрация, че ще се настоява за принципа на техническата неутралност, т.е. че няма да се залага само на електромобилите или друга специфична технология, както и че прехода не може да е на висока социална цена. Сега е моментът нашата страна да намери партньори, които да укротят този натиск над икономиката и енергетиката на целия ЕС. Надяваме се, но да видим. 

            А междувременно се чудим какъв ли подигравателен смях са чува по коридорите на властта в Пекин, Москва, а и във Вашингтон. И как един водещ континент допреди години се самоубива…

май 20, 2021

Защо PROENERGIA?

Защото сме убедени, че енергетиката е основен отрасъл в българската и световната икономика. Защото смятаме, че този отрасъл има нужда от форум за свободна дискусия, пространство за обмяна на експертни мнения, споделяне на визии и стратегии за бъдещето, далеч от политиката, прокарването на частни икономически интереси и конюнктурен конформизъм.

Защото вярваме, че в морето от фалшиви новини трябва да има остров на експертизата, откъдето да отправим поглед към бъдещето.

Защото се надяваме, че PROENERGIA може да се превърне в този дискусионен форум, в този остров на експертността, където всяко компетентно и добре аргументирано мнение ще е добре дошло.

Ще предоставим трибуна на всеки с отношение към въпросите на енергетиката като единственото ограничение е да не се пристъпва границата на приличието.

Защото разчитаме, че тук ще генерираме идеи, които ще подобрят качеството на публичния дебат по темата и в края на краищата ще се превърнат в добри решения вместо да създават конфронтация и да чертаят нови разделителни линии.

Защото сме PRO, а не ANTI.

Добре дошли в PROENERGIA.